Търсещите закрила: задържани вместо защитени

Задържането се прилага все по-често като първа мярка по отношение на търсещи закрила и мигранти, които пристигат в Европейския съюз. Това е един от тревожните изводи на европейския доклад "Търсещите закрила: задържани вместо защитени".

Докладът DEVAS (Detention of vulnerable asylum seekers) посочва, че в някои държави членки безразборно се задържат всички, които пристигат на границата им за неопределен престой, докато в други се прилагат по-стеснени условия, при които се изключват от задържане дадени групи лица.

Има различия и при гаранциите и условията на живот: в някои държави се предоставят психологическа помощ, достъп до преводачи и адекватно пространство за живеене, в други, между които България, функционират центрове за задържане, които малко се различават по своите външни признаци от затворите – с решетки на прозорците и високи телени огради.

Проектът DEVAS е осъществен от Европейската йезуитска бежанска служба в партньорство с други неправителствени организации, сред които и Българският хелзинкски комитет, и обхваща 23 държави членки на ЕС.

При средна продължителност на задържането от 14,21 месеца за България се установява най-голяма продължителност на задържането сред всички 23 държави членки (35 месеца).

Данните за страната показват съществено влошаване на физическото и психическото здраве, след като лицето бъде поставено в условия на задържане. Влошаването на състоянието се задълбочава с удължаване на задържането.

За всички задържани в България лица липсата на информация е най-тревожният проблем. Задържаните единодушно подчертават острата необходимост от достъп до повече информация за причините за задържането им и перспективите за освобождаването им.

Лошите материални условия в центъра за задържане в Бусманци, както и липсата на нормална храна и медицински грижи са също обстоятелства, определени като специфични за страната.

Особено тревожна е констатацията, че от изследваните държави членки единствено в България липсва съдебна проверка по служебен почин на задържането, а такъв контрол се провежда за първи път едва 6 месеца след като лицето е било лишено от правото си на свободно придвижване.

Авторите на доклада за България подчертават, че трябва строго да се забрани задържането на търсещи закрила. За задържането им няма правни или практически основания, тъй като търсещите закрила по закон не могат да бъдат депортирани или отведени поради принципа за забрана на принудителното връщане.