Най-търсените престъпници, които никой не търси

В базата данни на Wikileaks има неголям брой телеграми, изпратени от Държавния департамент до посолството в София. През 2009 година временно изпълняващият длъжността посланик в България Джон Ордуик съставя списък с най-търсените престъпници у нас. Грамата му е оценена високо лично от Хилари Клинтън, пише сайтът Биволъ.

Американският дипломат започва доклада си до Клинтън с известната поговорка, че „всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава”.

„Престъпни босове или „мутри", които са по-познати с цветистите си прякори, често могат да се видят из София, каращи бясно черните си БМВ-та и джипове – мерцедеси, следвани от група телохранители. Българската организирана престъпност е особено активна в международното пране на пари, в трафика на наркотици и трафика на хора, във фалшификациите и поръчковите убийства. От 134 такива убийства, които посолството следи от 1993 г. насам, 73% не стигнаха по-далеч от полицейското разследване. Има само няколко ареста и още по-малко осъдителни присъди”, пише в грамата.

По времето, когато е писана грамата, ГЕРБ вече са на власт. Дипломатът обаче осведомява шефовете си, че прелитащите кортежи на така наречените "мутри" по улиците на София не са рядкост.

В класацията на Ордуик един от най-богатите българи Васил Божков с прякор Черепа е квалифициран като "най-печално известният гангстер". Американците смятат, че той бързо напуска бизнеса с организираната престъпност. След Черепа в "Списъка на Ордуик" са Братята Маргини и Братя Галеви, Златомир Иванов – Баретата, адвокатът със здрави политически връзки Тодор Батков, наричан Борат, и контрабандистите Пилето и Пръча.

Заключението, което прави Ордуик преди две години е, че обвинение и присъда поне по едно дело ще е голям успех.

Любопитно е, че американците не настояват пряко за неутрализирането на Алексей Петров, за когото коментират, че "известните му връзки с организираната престъпност правят присъствието му в ДАНС много спорно". Петров е известен на американците още от грамата на посланик Пардю за организираната престъпност в България от 2005 г., редовно цитирана във всички доклади на посолството за организираната престъпност у нас.

Две години след изготвянето на "списъка на Ордуей", последвал по-ранния и по-пълен "списък на Пардю", постиженията на България в борбата с организираната престъпност изглеждат по-скоро скромни, ако се възприемат критериите за оценка, формулирани от посланик Уорлик:

"В крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност".