Преди десет години у нас е имало около 225 хиляди студенти, докато през учебната 2011/2012 г. техният брой вече е над 280 хиляди, показват данни на националната статистика. Все пак за последните три учебни години се забелязва леко намаление на броя на студентите у нас - през 2009/2010 те са били 283 хиляди, през 2010/2011 - около 281 хиляди и към днешна дата - 280 хиляди.
През настоящата учебна година близо 230 хиляди студенти се обучават в държавни висши училища и около 50 хиляди - в частни вузове. Над 11 хиляди са били чуждестранните студенти, които следват у нас.
Завършилите висшисти у нас през 2011 г. са близо 64 хиляди, като жените са близо 39 хиляди, а мъжете - около 25 хиляди. Степен "бакалавър и магистър" през миналата година са получили 55 хиляди висшисти, професионален бакалавър са станали 7 500 висшисти, а доктор - 638 души.
Според анализ на Евростат за висшето образование и студентите в ЕС, което включва и България - у нас най-голям процент студенти изучават специалности, свързани с бизнес администрацията и социалните отношения - около 43 на сто, 18,7 на сто от бъдещите висшисти у нас изучават специалности в сферата на промишлеността и строителството, 8 на сто - в сферата на услугите, 7,7 на сто - хуманитарни науки и изкуството, 7 на сто - в сферата на здравеопазването, около 2,4 на сто изучават агрономство и ветеринарни науки.
Анализът на Евростат отчита, че през миналата година в рамките на ЕС-27 е имало почти 20 милиона студенти, обучавани в близо 4 000 институции за университетско и следдипломно образование. В рамките на ЕС има едва четири държави, в които се обучават над 2 милиона студенти - Германия, Англия, Франция и Полша.
В Италия и Испания студентите не надхвърлят тази цифра, а заедно тези шест държави съставляват близо две трети от броя на всички студенти в ЕС.
Румъния е другата страна-членка на ЕС, която отчита около 1 милион студенти.
През изминалата година близо 4,5 милиона студенти са завършили висши учебни заведения в ЕС. Анализът показва, че близо 36 на сто от завършилите висшисти са изучавали социални науки, бизнес и право. Завършилите висшисти в ЕС в сферата на здравеопазването и хуманните науки са били около 15 на сто, а специалистите в сферата на инженерството, промишлеността и строителството - около 13 на сто.
Средната възраст на студентите в ЕС варира от 20 години /Ирландия/ - до 22-25 години /Испания, Дания и Финландия/ и др.
Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението прогнозира, че до 2020 г. делът на 30-34 годишните с висше образование в ЕС трябва да бъде поне 40 на сто. Всеки трети европеец на възраст 30-34 години през миналата година е имал висше образование, отчита анализът. В някои страни този процент дори е по-голям - в Ирландия, Люксембург, Швеция, Англия, Норвегия, Швейцария - около 40 на сто от 30-34-годишните мъже и жени са били висшисти.
Програмата за модернизация на университетите се поддържа чрез изпълнението на 7-ма рамкова програма на ЕС за научни изследвания и програмата за конкурентноспособност и иновации. Европейската комисия и страните-членки на ЕС са създали и европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, отчита още Евростат. Според анализа някои от най-новите политически инициативи в тази област включват усилия за развитие на връзките между университетите и бизнеса, за да се стимулира обмена на добрите практики и да се решават общите проблеми.
(БТА)

Wall Street финишира седмицата със загуби след силните данни за трудовия пазар
Как се противопоставя на сушата устойчивото земеделие в България?
„Стара планина холд“ расте на фона на по-широкия индустриален спад в България
Volkswagen ускорява съкращаването на работни места в Индия
Украйна подозира руски агенти в Киев за удара по сградата на СБУ*
Европейските борси търсиха посоката след изненадващите данни за пазара на труда в САЩ
"Ботев" (Пд) прекъсна серията си от загуби след драматична победа над "Арда"
Църковен празник на 5 септември: Почитаме Св. Захария, какви са традициите и забраните
Луис Енрике след загубата на ПСЖ: Буксуваме в класирането
Моуриньо след загубата на Реал Мадрид: Не разбирам защо загубихме, а съдията...
Александър Тунчев след загубата от Ботев: Бяхме много неорганизирани в защита
Станислав Генчев след успеха над Арда: Направихме всичко за победата
Левски и ЦСКА с тежки мачове преди Суперкупата
До резервните скамейки из Европа и назад
Любовен хороскоп за 7 – 13 септември 2026
Задължителни ястия за Малка Богородица на 8 септември
Нумерологична прогноза за 5 септември
5 причини да започнете силови тренировки още този месец
Плодовитост след 30: Факти, които всяка жена трябва да знае
Женското сърце не е като мъжкото: Какви са важните разлики
Рецидивиращи вагинални инфекции – защо понякога лечението не работи?
Д-р Гончаров: Подготовката за новата учебна година не се свежда до курс с витамини
Нумуларна екзема и атопичен дерматит – свързани ли са?
Кампус в Бургас учи младежи на здраве и превенция на ранните бракове
Семейните аптеки искат глас в решенията за лекарствената политика
Есенна билкова реколта: Кои билки се събират през септември и октомври?
Честваме паметта на светите праведни Захария и Елисавета, родителите на свети Йоан Предтеча
Мицкоски: Северна Македония е сред най-добрите четирите икономики в Европа
Тръмп: Не вярвам Путин да иска да напада НАТО
Депутатите на ГЕРБ притискат Бойко Борисов за кандидат за президент
Явор Гечев: Затягаме контрола върху цените на храните по цялата верига
Варненци се питат: Докога Крайбрежната алея ще е потънала в мрак?