Здравната система е доста болна, призна и Орешарски

Системата на здравеопазването е доста болна от много години насам, заяви премиерът Пламен Орешарски, който акцентира върху най-проблемните й компоненти – спешната помощ, болничната помощ и лекарствената политика.

На традиционната среща с представители на граждански и неправителствени организации в МС, премиерът заяви, че спешната помощ се нуждае от значително укрепване, включително да се преодолее острият недостиг на кадри.

Орешарски изтъкна, че има недобри практики при снабдяването с лекарства и управляващите виждат възможност за по-засилен контрол чрез централизирани доставки. Премиерът посочи обаче, че това не може да стане веднага за всички лекарства.

В предишни периоди имаше централизиран подход при доставката на някои лекарства и той даваше сравнително по-добри резултати, смята той.

Орешарски, който уточни, че „като неспециалист говори като че ли по-смело от специалистите“, призна, че сигурно НЗОК има много недостатъци. Той обаче беше категоричен, че модерното здравеопазване на всякъде е организирано на този принцип - една или няколко, или много конкуриращи се здравни каси.

Демонополизация на НЗОК, цени на лекарствата, инвестиции в здравеопазването, качество на услугите, бяха само част от въпросите, които поставиха гостите на премиера за обсъждане.

Орешарски заяви, че всеки експеримент за кардинална промяна на организацията на НЗОК и последващо бюджетно финансиране, може да ни върне в годините, „когато дори и бинт трябваше да си купуваме или други елементарни неща“.

Той отчете като грешка още от 90-те години това, че е допуснато частните инвестиции в здравеопазването да се случат на стихийна основа.

„2008 година приблизително 12 на сто от средствата в Касата за финансиране на болничната помощ отиваха в частни болници, днес цифрата е около 25 %. Всичките тежки и недобре платени диагнози се избягват от частния сектор или доплащанията са такива, че хората пък ги отбягват .Обрат в здравеопазването ще настане тогава, когато навлезе и частният сектор, но това нещо се регулира и направлява от държавата и не се струпват модерните клиники в две-три населени места“, каза той.

Орешарски заяви, че е възможно и по-висок процент от БВП да се отделя за здравеопазване, „само трябва да идентифицираме от кой да вземем“.

Заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков обясни, че за цените на лекарствата нарочни хора следят през три месеца в 17 европейски държави и където се намери по-ниска цена от регистрираната у нас, тя автоматично се прилага.

Той изрази съжаление, че редица медикаменти са по-евтини в трети страни, например Турция. Защо не желаят да направят това за България, е въпрос на фирмена търговска политика, посочи Пенков.

По думите му предвиждат се редица инициативи, чрез които българските лекари да останат у нас, но конкуренцията по привличането им отвън е много силна.

„Моят син, който е лекар и се занимава с рентгенология, получи две-три изключително изгодни оферти да прави докторати в Дания, Германия и т.н. на различни позиции“, даде пример заместник-министърът.

Пенков се обяви за солидарния модел и заяви, че стара Европа има изключително добри традиции в това отношение в пенсионната и здравната система. Радвам се, че Барак Обама в момента върви по нашия път и въвежда солидарна система в САЩ, заяви заместник-министърът.

По проблемите на образованието представителите на граждански организации имаха възможност да препитат просветния министър Анелия Клисарова.

Образованието е надпартийно, това е мотото, с което ние работим. Образованието е приоритет на нашето правителство и искаме да бъде приоритет на нацията, изтъкна Клисарова.

По думите й статистиката показва, че 60 % от хората, които не са завършили средно образование, са безработни.
Министърът посочи, че 41% от студените учат икономика, управление, публична администрация и мениджмънт. Според нея това може да се промени като се финансират области от интерес на държавата.