Неграмотни наши и румънски роми – проблем за германски райони

Компактни групи роми от България и Румъния стават проблем за районите в Германия, където се настаняват, стана ясно на дискусия в София за миграцията.

Те и децата им често са неграмотни, не изучават езика и нямат медицински осигуровки. Те не работят, а търсят финансова облага от социалната система, обясни Йоахим Щамп, зам.-председател на Германската свободна демократическа партия в провинция Северен Рейн – Вестфалия.

Тези роми често живеели в сгради, които не са пригодени за много хора и генерират големи количества отпадъци. Сред градовете с проблеми от компактно ромско население от България и Румъния са Дуисбург, Дюселдорф, Кьолн и Берлин, посочи Александър Граф Ламбсдорф, член на Европейския парламент и заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, цитиран от БТА.

Проблемите на мигрантите в ЕС, в частност - интеграцията на ромите, които се установяват в Германия, трябва да се решават с усилията на всички държави в Евросъюза, беше позицията на Александър Граф Ламбсдорф и вицепремиера Даниела Бобева, която също участва в дискусията.

Дебатът за миграцията в Германия е свързан с опасенията за социалната система и за работните места, каза Граф Ламбсдорф. По думите му над 90% от пристигащите в Германия българи са млади хора, които лесно се интегрират, учат и бързо си намират работа.

Не можем да спрем хората да идват в Германия и затова много важно е да знаем как да ги интегрираме. В тази дейност двете страни имат общ интерес, каза той. Не можем да допуснем най-голямото малцинство да живее сред отпадъци в центъра на Европа, категорични бяха германските участници в дискусията. Те посочиха, че са нужни нови идеи и проекти, в които да участват всички страни, за да се реши проблемът с интеграцията на ромите.

От своя страна вицепремиерът Даниела Бобева каза, че българите, които отиват в Германия, са млади, добре образовани хора и ако направим сметка, ще видим, че Германия има голяма полза от тях. В началото на 90-те години имаше голямо "изтичане на мозъци". Изчислихме, че 11,5 на сто от квалифицираните и образованите специалисти и учени, предимно от технически университети и лаборатории, са напуснали страната в първите година на реформите, отбеляза тя.

По думите й това са хора, които и преди са могли да се реализират на Запад. От друга страна, много експерти с добра квалификация започнаха работа като шофьори на таксита. Причините за тези процеси са финансови, посочи Бобева. Според нея важно е да насърчаваме изпълнението на съвместни проекти между страните от ЕС, за да имаме общи възможности за по-иновативна икономика.

"България има динамичен модел на емиграция. Няма друга страна, която да е преживяла такива значими промени, свързани с имиграционни потоци. През 2008 година започнахме преговори с Виетнам и с Филипините за привличане на работници оттам за нуждите на бързорастящата ни икономика. Започнахме да търсим начини за връщане на наши емигранти обратно от Европа, но след кризата и увеличаване на безработицата тук, тези процеси бяха спрени. Сега също има специалности, които се търсят - трябват ни например 1000 заварчици и затова се налага да наемаме от Китай", посочи Бобева.

След сирийската криза се оказа, че нашата срана е по-търсена от чужди мигранти. Все още има "изтичане на мозъци", макар че сега това са студенти, които получават добри предложения и остават в чужбина, каза тя.

Бобева припомни инициативата на правителството за онлайн стажове във ведомства на български студенти. Получихме заявки за 368 позиции във всички министерства, за тях имаше 260 кандидати и само за два месеца сме назначили 47 стажанти. По-голяма част от тях са от Германия и Великобритания, каза Бобева. Тя се надява наши фирми да излязат с подобна инициатива и да наемат български студенти, които завършват в чужбина.