Скоро се очаква да бъдат приети европейските регламенти, които ще очертаят рамката за зелените дейности в земеделието през периода 2014-2020 г. Очаква се това да стане бързо, предвид наближаващите избори за Европейски парламент. Това заяви Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, пред участниците в Клуб Investor.bg на тема „Печеливши агростратегии при новата Обща селскостопанска политика“.
Боянова припомни, че 30% от средствата за директни плащания трябва задължително да се заделят за зелени дейности. Излиза, че за всеки стопанин плащането ще е около 12 лв./дка, като се има предвид, че годишно за директните плащания средствата са около 700 млн. евро.
Тя посочи, че изискването всеки да прилага нови зелени дейности е нов момент в Общата селскостопанска политика (ОСП). Самите зелени дейности, които ще се подпомагат с директни субсидии, са три вида: диверсификация (разнообразяване на културите), постоянно затревените площи да се поддържат до 2015 г. и 5% от обработваемата земя в стопанството да е заета с екологично насочени площи.
Колко ще струва това на стопаните?
Разходите за диверсификация ще струват на стопанствата по 5,5 евро на хектар, а за екологично насочените площи – 6 евро на хектар, според изчисления на ЕК. Според новите изисквания стопанствата с площ над 30 дка ще трябва да гледат поне 3 култури, като една от тях трябва да заема 75%.
Притеснява ме решението, което държавата трябва да вземе за екологично насочените площи. В администрираната от агроминистерството система ИСАК тепърва трябва да се въведе такъв слой, посочи Боянова.
Тя очерта и други решения, които трябва да бъдат взети: например какви особености на ландшафта да се приемат за екологично насочени площи. Боянова уточни, че такива особености на терена са живи плетове, обрасли с ивици растителност, дървета с корона с диаметър до 4 м, дървета в редица, синори, канавки, междинни култури, азотфиксиращи култури и др.
ЕК дава подробни алтернативи на екологично насочените площи, въпросът е да изберем какво е най-доброто за българските земеделски производители.
„Не е въпросът само да усвоим няколко милиарда евро през периода 2014-2020 г. Крайната цел трябва да е осигуряването на храна, опазването на околната среда и съживяването на селските райони“, посочи Светлана Боянова.
От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) сега няма никакви сигнали в каква посока разсъждават и какви са им анализите, заяви Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Според него, ако има добра организация, може да усвоим 30-те процента зелени плащания.
Тодоров уточни, че вкарването на екологичен слой в ИСАК не е невъзможно.
Според него въпросът е да се измислят схеми, които да могат да бъдат контролирани. Има обаче хора, които са креативни и мислят бързо как да излъжат системата, предупреди той.
Ивайло Тодоров посочи един проблем - диверсификацията няма да е проблем за зърнопроизводителите, но ще е проблем за специализирани производства за картофопроизводителите от планинските райони. Там всички възможни площи са усвоени и няма накъде да се разширят стопанствата.
Дамян Вътев, управител на „Биологика“, посочи, че държавата ни има географско разнообразие, което може да ни позволи да оползотворим възможностите, предоставени ни от Европа.
Според Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи, ако агроминистерството изясни поставените въпроси чак през септември, това ще е твърде късно за стопаните.
Клуб Investor.bg се провежда със съдействието на СИБАНК и Киа Моторс България. Институционални партньори на Клуб Investor.bg са Асоциацията на земеделските производители в България, списание „Агрозона“, Индустриален Холдинг България, БФБ - София, Bulgaria ON AIR, Дакси и ГБИТК.
Още за европроекти четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Morgan Stanley: Европейските банки може да съкратят 20% от служителите си заради AI
Защо пазарът на пчелен мед в България страда от структурен проблем
Интелигентен пръстен за 400 долара открива хипертония и сънна апнея
Европейските фондови борси затвориха на червено, но секторът на отбраната е в подем
Управителят на БНБ: Приоритетите са ясни и до голяма степен независими от политическия цикъл
Германия и Испания не искат да забранят достъпа на Huawei до мобилните мрежи
Късна емисия
САЩ и Иран удължават примирието с 60 дни в очакване на одобрение от Тръмп
Работник е загиналият в пожара в хотел в Слънчев бряг, колегите му скочили от балкон
Адв. Георгиев: Където има прокурорски чадър, има и политически
Цецо Найденов се изгаври с Турицов: Успех, Майсторе! Не я мисли онази дузпа…
Ще уволнят ли Христо Янев? ЦСКА влиза във възможен порочен кръг
Сензация: Любо Пенев се завръща във футбола! Поема легендарен клуб
Трансферен удар: Барса взима без пари звезда на Ман Сити
Мондиал 1998: Великата Франция на Зидан детронира Бразилия
Сияна Алекова отново на върха, второ злато за България на Европейското във Варна
5 забрани за Черешова задушница
Ендокринолог: Стомахът реагира при проблем с щитовидната жлеза
Рани, изгаряния и диабетно стъпало: кога е подходящ KAdermin спрей с антимикробна защита?
Изберете пеперуда и вижте какъв късмет ви очаква през юни
Топ 3 на най-горещите двойки от турски сериали
Пълнолуние в Стрелец на 31 май: Емоциите се повишават, старото си отива
Няма публична статистика за имотите в "режим на търпимост" във Варна като на Баба Алино, но са хиляди
Списание "Ролинг стоун" за DARA: България има поп звезда, която е по-стойностна от италианските
От началото на годината бензинът е поскъпнал с близо 21%
ООН: Глобалните температури се очаква да достигнат рекордни нива до 2030 г.
С 6,7% намалява броят на пътувалите българи през първото тримесечие на 2026 г.
Тръмп заплашва всеки 11-ти човек на света
Колко висок е Еверест? Измерванията през годините и умишлените корекции
Virgin Galactic връща VSS Unity в небето за подготовка на пилоти
Минерален пръстен на Марс доказва съществуването на древен океан
Откриха нов гигантски вирус, който не се вписва в дървото на живота
Учени с тревожна прогноза: Човечеството може да намалее наполовина до 2064 г.
Слънцето може да „счупи“ светофарите: Как магнитните бури застрашават влаковете