Лале ли си, зюмбюл ли си. Цветница и Деня на шегата в едно. Честито!

Цветница съвпадна с Деня на смеха, с още по-широка усмивка ще празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета

01.04.2007 | 08:05 ч. Обновена: 15.09.2025 | 15:54 ч. 1

Лале ли си, зюмбюл ли си. Цветница и Деня на шегата в едно. Честито!

Българите днес празнуват християнския празник Цветница – Деня на цветята. Имен ден имат всички с “цветни” имена. Днес, също така е и 1 април – Международният ден на шегата.

В някои български краища съществува схващането,че да излъжеш някого на 1-ви април ще е на късмет през цялата година. Така че, поздравете именниците и излъжете някого за здраве и късмет, но не с лоша шега.

А ние пък ще ви разкажем за двата празника, за да не се питате “какво още не знаем?” за Цветница и 1-ви април.

У нас Цветница се нарича още и Връбница. Тя е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници.

Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим с маслинови и лаврови клонки. Тъй като в България по принцип не виреят маслинови и лаврови дървета, клонките са заменени с върбови - оттам и името Връбница.

Според Библията на този ден Исус е влязъл в Ерусалим, тържествено посрещнат като Спасителя от местните жители, които са го приветствали с маслинови и лаврови клонки. Предишният ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Ерусалим като възкресител.

Народът нарича празника Цветница, Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Калина, Калин, Лилия, Латинка, Маргарита Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене".

Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени. На този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание. Точно седем дни след Цветница, в неделя, е Великден – Възкресение Христово.

1 април се счита по целия свят за Ден за хумора или Ден на всички глупци. Мнозина обичат да се пошегуват, да се посмеят или разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички.

Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците. Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба.

Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април.

В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги.

Традицията още е жива. В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април".

Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора, без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Други отнасят възникването на празника в древна Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата. В древността първи април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че Април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще хвават”, когато някой хитрец ги е изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.