Младите не искат да са политици и митничари, а програмисти

Рязък скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните и намаляващ към професията на адвокат, митничар, политик, журналист. Това регистрира агенция "Алфа рисърч" в проучване, проведено между 12-22 юни сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете.

От агенцията сравняват данните с аналогично свое проучване през 2008 г. Според тях "компютърен програмист" и "лекар" остават най-предпочитаните професии за последното десетилетие.

Докато компютърните специалности обаче бележат ръст от 28% през 2008 г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската професия намалява от 27% на 25%.

Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярност на ИТ сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни, посочват анализаторите.

Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).

Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус: високообразованите и по-високодоходните жители на столицата и големите градски центрове. Към тях се ориентират включително и част от децата на представителите на свободните професии, които доскоро се характеризираха с най-висок коефициент на "самовъзпроизвеждане".

Като цяло в класацията на водещите професии за периода 2008–2017 г., се наблюдава слаба промяна, което е показателно за ниската динамика на българската икономика през последното десетилетие. Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство, посочват социолозите.

Въпреки опитите за реформи през последните години интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017 г. заемат съответно девето (6%)  и седмо (7%) място по предпочитания.

В сравнение с 2008 г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%).

Социолозите регистрират и слаба мотивация и интерес към повишаване на образованието и квалификацията, което е бариера пред по-високата конкурентноспособност на икономиката.

Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение или повишаване на квалификация през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%).

Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и пр. (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%).

Сравнително изследване на Евростат от 2016 г. също регистрира ниска активност в курсове за обучение сред българите - 8% от населението между 18 г. и 64 г. са участвали в обучителни или образователни курсове в последните четири седмици. Тази тенденция е сходна с други държави от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%). 

Доста по-различна е ситуацията в скандинавските държави, където над 30 на сто са участвали в подобни курсове. Дори и в Естония този процент е значително по-висок, отколкото у нас – 21 на сто.

Регистрираната картина е в рязък контраст с високия дял млади хора между 20 г. и 34 г. у нас, които нито учат, нито работят  - 21.4% през 2015 г., което по данни на Евростат е едно от най-високите равнища в ЕС.

Също така, според Националния план за действие по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 г. през 2016 г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация.

Въпреки като цяло ниските нива, относително най-сериозна е образователната активност на 18-30 годишните. 35% от тях са участвали в обучителни програми. С нарастване на възрастта логично намалява мотивацията и интереса към увеличаване на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този процент спада до 3%.

Колкото по-образовани и с по-високи доходи са хората, толкова по-често се включват в обучителни програми. Представителите на свободните професии и служителите, упражняващи неръчен труд, са сред най-честите участници в такива програми.

Подобна тенденция не се наблюдава обаче при работещите с ниско образование и квалификация, които в най-голяма степен се нуждаят от обучение. Неравният достъп до програми за повишаване на уменията в различните типове населени места също оказва своето влияние. Колкото по-голямо е населеното място, толкова повече хора участват в курсове и обучения. И обратното.

Поляризирано е обществено мнение за реализация в България или в чужбина. 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности у нас, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина. Според социолозите тези нагласи са показателни за неотслабващия все още натиск за трудова миграция и потенциалното увеличаване в близко бъдеще на кадровия дефицит в редица сфери.

Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са все още силно ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.

Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация зад граница. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%.