Безработни уж няма, а бедните – 5 400 000

В края на 2017 година безработицата у нас намалява, доходите растат, но според КНСБ средства за нормален живот нямат близо 5 400 000 българи.

Минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст нараснаха през 2017 година на две стъпки и от октомври вече са 200 лева. Двукратното увеличение засегна над 800 000 пенсионери. Продължава политиката по нарастване на минималната работна заплата и от 2018 година минималното възнаграждение ще е 510 лева. В същото време обаче експерти коментираха, че няма нова политика по доходите, сегашната се основава само на това да се увеличава минималната работна заплата, а не се отчита квалификацията на работниците. Годината започна, премина и завърши със спора между работодатели и синдикати за минималната работна заплата и начина, по който се определя тя, пише БТА в свой анализ. Бизнесът продължава да е против административното определяне на минималното възнаграждение, синдикатите подкрепят увеличението, но настояват за по-смела стъпка в нарастването на минималното възнаграждение. Те са на мнението, че минималната работна заплата е основният защитен механизъм на доходите на хората.

Според данни на синдикатите от 2012 г. минималната работна заплата се е повишила с 62,5%,  но тя остава най-ниска в ЕС - 235 евро. По данни на КНСБ в България минималната заплата е по-ниска с 26,2 на сто от тази в Румъния, с 5,2 на сто от тази в Сърбия, от тази в Гърция - с 65,6 на сто, от Турция - с 46,9 на сто, а от Словения - със 70 на сто. Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29,9 на сто, отбелязват от КНСБ.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев настоява, че половин Европа се труди в страни, в които няма месечна минимална работна заплата. По данни, цитирани от Велев, средната работна заплата в страните без минимална работна заплата е с 60 процента по-висока от тези, в които има такава.

На дневен ред през 2017 година беше и искането на бизнеса да отпадне добавката за т. нар. клас прослужено време. Работодателите смятат, че добавката за стаж трябва да бъде премахната, тъй като е дискриминационна спрямо по-новите служители, както и спрямо държавните служители, за които т.нар. клас прослужено време беше отменен. Бизнесът смята, че след отпадането на класа за прослужено време ще се преодолее необоснованото различие във възнаграждението на работници, извършващи една и съща дейност, но с различна продължителност на трудовия стаж.

Според бизнеса с преструктуриране на работната заплата и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време, което ще се инкорпорира в основната месечна заплата на работника или служителя, ще се даде възможност за равнопоставеност на работниците и служителите.

Позицията на работодателските организации е, че отмяната на добавката за стажа ще даде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители.

Синдикатите от своя страна заявиха, че ако някой посегне на добавката, са готови за национални протести. Според КТ "Подкрепа" и КНСБ работодателите нямат никакви икономически аргументи за отпадането на добавката. Те оспориха и твърдението, че такава добавка няма в останалите европейски страни, като посочиха, че в различните държави процентите са различни, наименованията на възнаграждението също, но такова има в много от страните-членки на ЕС.

Според статистиката средномесечната безработица през първите единайсет месеца на годината е 7,2%, отчетоха от социалното министерство и отбелязаха, че е достигнато нивото отпреди кризата. В същото време обаче министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и експерти отчитат, че въпреки намаляването на безработицата и повишаването на заетостта, остават нерешени предизвикателства като недостигът на квалифицирана работна ръка, структурните проблеми на безработицата.

Според данни на Института за икономика и международни изследвания хората в трудоспособна възраст в България, които нито работят, нито учат, нито искат да търсят работа, са над 300 000. Анализаторите определят тези хора като огромен резерв на пазара на труда - близо 10 на сто от работещите. Те не допринасят за социалните системи и генерират бедност, маргинализация и сива икономика. За тях действащите политики по заетостта не работят, защото те предполагат мотивирани хора.

Експерти като Иван Нейков смятат, че законодателството продължава да не отговаря на феномена "увеличен брой на възрастните работници", както и че са необходими нови режими на работното време и на почивка. През 2001 година първокласниците са били 113 000 а през 2017 г. те са 64 000. Това според Нейков показва, че за дълъг период непрекъснато ще нараства дела на работниците от категорията 55 плюс. Освен това вече излизащият от активна възраст няма да бъде заместван от млад работник, както е било досега. Средногодишно се пенсионират около 100-105 хиляди души, а младите, които навлизат на пазара на труда, ще бъдат под 70 000, посочи Нейков.

Социалният министър Бисер Петков обяви, че обучението на работници ще бъде водещо направление в активната политика на пазара на труда през 2018 г. Със средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда ще се финансира обучението на не по-малко от 11 000 безработни, като приоритетни целеви групи ще бъдат продължително безработните и безработните без професии и квалификация, каза министърът. Обученията ще бъдат определени съобразно потребностите на работодателите и прогнозите за търсене на работна сила.

Последните данни на КНСБ за издръжката на живота сочат, че под средствата за нормален живот са 75% от домакинствата в България. За да се задоволят основните потребности на домакинство от двама възрастни и две деца, свързани с храна, с условията на живот, здравеопазване и образование са необходими 2301 лева на месец. Брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с две деца трябва да бъде не по-ниска от 1474 лева, за да се осигурят средствата, необходими за издръжката на живот на този тип средностатистическо домакинство.

Официалните данни за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 г. отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лева, която е с близо 30 процента по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка.

Така под издръжката на живота са общо 5 400 000 българи, отбеляза синдикалният лидер Пламен Димитров. Само 25 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живота или около 1,8 милиона души.

30 процента от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 314 лева официална линия на бедност) или близо до 2 165 000 души.

От КНСБ за първи път изчислиха и издръжката на живота за София. Необходимите средства за издръжка за четиричленно домакинство в столицата са 3003, 32 лева, като средно на човек от този тип домакинство издръжката на живот е 750, 83 лева. Тя надхвърля средните за страната стойности с 30,5 процента. Следователно брутната работна заплата за двама работещи родители с две деца, живеещи в София, трябва да бъде не по-ниска от 1924 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот.

Според официалните данни за заплатите в София средната работна заплата в столицата е 1405 лева, която е с близо 27 процента по-ниска от необходимата.

(БТА)