Носталгията си ни тегли, всеки трети иска да живее при Тато

Всеки трети интервюиран, или 32.6 % посочват, че биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, а 28.1 % - времето след 1989 г.  По време на управлението на цар Борис III биха избрали да живеят 8 %, а на цар Фердинанд – 2 %. Това показва изследване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ). Данните са публикувани на страницата на Народното събрание.

Проучването е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. По метода на полустандартизираното интервю лице в лице, респондентите са интервюирани по домовете им. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Максимална грешка при дялове от 50%: +/– 3,5%. Изследването на НЦПИ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката и резултатите от проучването са сравними с данните от изследвания на Центъра, проведени от 1999 г. досега.

Привърженици на периода на управлението на Тодор Живков са 53 % от респондентите на възраст над 59 години, 60 % от нискообразованите респонденти, 57 % от крайно бедните, 40 % от живеещите в селата, 36 % от живеещите в малките градове. В най-висока степен носталгия към тези години декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи, посочват от Центъра.

Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често: хора на възраст между 30 и 39 г.,високообразовани респонденти, жители на столицата и градовете - областни центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.

Национално съзнание и гордост

Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (87 %) са на мнение, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание.

Най-голяма национална гордост предизвиква българската история, посочена от 84 % от участвалите в изследването. В България горди от националната история са почти всички респонденти, определящи се като „патриоти“ (92 % от тях), нетърпящи критика към България и смятащи запазването на българската култура и традиции за изключително важно, отбелязват от Центъра.

С българската култура и традиции се гордеят 82 % от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички социално-демографски групи. За 73 % от респондентите повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69 % – спортните постижения на страната. Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването. Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са социалната система (изобщо не се гордеят 64 % от интервюираните); икономиката (изобщо не се гордеят 62 % от интервюираните); политическото влияние в света (изобщо не се гордеят 61 % от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47 % от интервюираните). Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната влияе негативно върху запазването на националната идентичност, посочват, че не се гордеят с българската социална система и икономика.

Според 53,3 % запазването на българската идентичност се застрашава най-вече от емиграцията на младите хора, според 47,6 % - от незадоволителните условия за живот в страната, според 30,4 % - от масовото навлизане на западната култура, според 30,3 % - от отказа от българските традиции и обичаи, според 15,3 % - от проникването на чужди религии, според 13,2 % - от навлизането на много чуждици в българския език.

За българския произход

От Центъра посочват, че през 2023 г. гордостта от българския произход преобладава като емоция сред пълнолетното население на страната. 86 % от интервюираните са горди, че са българи, според данните.  

Анализът показва пряка връзка между гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските граждани – 98 % от хората, изпитващи гордост, че са българи, определят себе си като патриоти, 96 % от тях са емоционално привързани към България, а 94 % – към родното си място. Гордостта, че са българи, доминира във всички социално-демографски групи, отбелязват от Центъра.

Всеки трети българин посочва, че славната българска история е основание да се гордее с произхода си. Красотата на българската природа е втората основна причина, посочвана от пълнолетните жители на страната като повод да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент повод за гордост са природните богатства и природните красоти. Това се отнася основно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в малките градове и селата. С българските традиции и ритуали се гордеят 12 % от българските граждани. Нематериалното наследство на страната ни е повод за гордост за хората, посочили, че запазването на българската култура и традиции е от първостепенна важност за страната ни.  

Сред основните поводи за срам са българските политици (17,1 %), ниският стандарт на живот, ширещата се бедност (13,5 %), лошото управление на държавата (8,3 %), корупцията на всички нива (7,2 %).

Нямат поводи да се срамуват от българския си произход 35% от пълнолетните български граждани.

Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (77 %) определят себе си като патриоти.

Поводи за гордост

В отговор на открит въпрос респондентите посочват моменти от българската история, които, според тях, са повод за национална гордост. На първо място 40 % от интервюираните посочват създаването на българската държава като най-славен момент в историята на България. На второ място 37 % от респондентите са поставили създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий. Третият най-славен момент в българската история, според 36 % от участвалите в изследването, е Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписаният на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя.  

Попитани кои събития в българската история будят у тях най-голямо разочарование, 12,4 % отговарят, че това е падането на България под османско робство, 10,8 % - преходът след 1989 г., 5,4 % -  комунистическият режим, дошъл след 9 септември 1944 г.

Важни събития и личности

Най-важните събития, случили се в България след 1989 г. досега, според мнението на пълнолетните български граждани са три - присъединяването на България към Европейския съюз (39 %); присъединяването на България към НАТО (16 %); преходът в България след 1989 г. (10 %).

В отговор на открит въпроса: „Кои личности в българската история са допринесли в най-голяма степен за развитието на България?“, пълнолетните български граждани поставят начело две от най-значимите фигури на българското Възраждане – Апостолът на свободата Васил Левски (39 %) и българският поет и революционер Христо Ботев (28 %). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17%, и авторът на „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски (9 %), посочват от Центъра.