Убили сме четирима от министър-председателите си

Четирима министър-председатели, няколко министри, поети и писатели са ставали жертва на политически убийства в България.

Началото е поставено със Стефан Стамболов, министър-председателя, убит на 15 юли 1895 г. в центъра на София. Неговата непримиримост спрямо Русия влиза в противоречие с амбициите на цар Фердинанд I за официално признание.

Прекият повод за убийството на Стефан Стамболов е отмъщение за смъртта на Коста Паница - бивш съратник на Стамболов, който по внушение на Русия се опитва да извърши неуспешен атентат срещу Фердинанд I и в резултат е екзекутиран.

Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.

По-малко от десет години след това политическо убийство България е поразена от убийството на още един премиер. През 1907 г. Димитър Петков, който оглавява 27-ото правителство на България, е убит от политическите си противници на бул. "Цар Освободител" в София.

Погребан е до Стефан Стамболов. Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. И двамата имат съдбата на баща си – убити са от политическите си противници.

Александър Стамболийски е третият убит министър-председател. Водач на Българския земеделски народен съюз, той е министър-председател на България в 40-ото правителство (1919–1923).

Заловен е край родното си село Славовица през 1923 г., убит по особено жесток начин.

Следват няколко десетилетия, през които в България няма убит от политическите си противници министър-председател. Затова пък има няколко министри, намерили смъртта си като резултат от политическа поръчка.

Сред тях са Петко Д. Петков, Никола Петков, регентите след 9 септември 1944 г., жертвите на Народния съд. До четвъртия убит премиер на България на 2 октомври 1996 г. - Андрей Луканов.

До днес все още убийците му не са разкрити. Сред политическите убийства в новата българска история се нареждат и тези на творци като Алеко Константинов, Гео Милев, Никола Вапцаров.