Яко. Между Косово и Никарагуа сме по свобода на медиите

Свободата на словото в медиите се определя не от икономическия просперитет, а от мира – това е основният урок, който може да бъде извлечен от тазгодишния доклад на организацията „Репортери без граници“.

В класацията за 2008 година дъното отново е заето от вечната тройка – Туркменистан (171-во място), Северна Корея (172-ро) и Еритрея – на последното, 173-то място.

Първите десет места са заети от следните страни:

Исландия, Люксембург, Норвегия, Естония, Финландия, Ирландия, Белгия, Латвия, Нова Зеландия, Словакия.

България заема 59-о място по свобода на словото в медиите и се намира в красивата среда между Косово (58-о място) и Никарагуа (60-а позиция). 

Опасностите от корупция и политическа омраза

Така е озаглавена частта от доклада, която описва България. Друга болест, която разяжда демократичността, е корупцията, пише организацията.

Лошият пример на България (59-о място) служи като аларма за това, че универсалното право за гласуване, медийният плурализъм и някои конституционни гаранции не са достатъчни за осигуряване на ефективна свобода на медиите.
 
Трябва да се осигури поток на информация и възможност за свободно изразяване на мнение, пише в доклада си „Репортери без граници“, без да изважда примера за пребития наскоро журналист Огнян Стефанов.

Два аспекта доминират доклада тази година.

Първият е доброто представяне на Европа в челните 20 места по свобода на изразяване.

Като се оставят настрани Нова Зеландия и Канада, останалите места са за европейски страни. След тях се нареждат Ямайка и Коста Рика (21-во и 22-ро място), плътно ги следва Унгария.

След тях са Суринам, Тринидад и Тобаго, които са се справили доста по-добре от Франция (35-о място) по отношение на свободни медии.

Икономическите несъответствия между страните в челните 20 позиции са огромни.

Лидерът на класацията – Исландия, има брутен вътрешен продукт, 10 пъти по-голям от този на Ямайка. Общото между тях обаче е демократичната парламентарна система, както и неучастието им в каквито и да било войни.

Не е такъв случаят със САЩ и Израел обаче.

Войната в Грузия пък постави страната на 120-о място в класацията, а Нигер падна драстично от миналогодишната си 95-а позиция и вече е на 130-о място.  
 
Страни, в които конфликтите продължават с години, все още са „черни зони“ за пресата, места, където журналистите всекидневно стават жертви на убийства, отвличания и смъртни заплахи. Такъв е случаят с Палестина (163-то място).
 
В дъното на класацията са и страните, в които управляват диктаторски режими – Китай, Узбекистан и Зимбабве. Там прореформистко настроените журналисти са дисиденти.

В Бирма например, където на власт е ксенофобска и абсолютно закостеняла хунта, журналистите и интелектуалците, дори и чуждестранните такива, от години са смятани за врагове и плащат цената за това.

Само няколко страни са се изкачили нагоре в класацията в сравнение с миналата година. Ливан вече е на 66-о място, Хаити е на 73-то, Малдивите и Аржентина също са се представили по-добре.