Средната заплата на преподаватели във ВУЗ ще е не по-ниска от 180% от средната за страната

Средната заплата на академичния състав в държавните висши училища трябва да е не по-ниска от 180% от средната заплата за страната. Това предложение на Красимир Вълчев и Медиха Хамза от ГЕРБ приеха депутатите от просветната комисия при второто четене на промените в закона за висшето образование. Новите текстове задължават МС ежегодно да планира определен размер на средствата за издръжка на обучението в университетите, който да гарантира достигане на заложените проценти.

Въпросните промени, предложени от двамата депутати, за първи път обвързват университетските заплати със средните за страната, пише "Сега". Целта е да има законова гаранция, че възнагражденията на асистенти, доценти и професори няма да изостават и няма да са по-ниски от предходната година, ако се случи някоя криза. Т.г. например средствата за висше образование са намалени от 0.75% на 0.6% от БВП, като 2024 г. е първата година, в която няма повишение на субсидията, която получават университетите в зависимост от комплексната оценка за качеството на предлаганото от тях обучение.

Първоначалното  предложение на вносителите бе минималната заплата за най-ниската академична длъжност "асистент" да е не по-ниска от 125% от средната брутна заплата за страната, средната заплата на преподавателите в университетите да е поне 170% от средната за страната, а стипендиите на докторантите - да са не по-ниски от 125% от минималната заплата за страната. Тези числа обаче претърпяха промени при второто разглеждане на промените в ресорната комисия, което приключи за около час и след няколко направени в момента на заседанието предложения от Вълчев, които предварително са били одобрени на работна група.

Депутатите поспориха дали към средната заплата за страната да се обвърже средна брутна университетска заплата или основната университетска заплата. От синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ поясниха, че брутната заплата включва елементи с непостоянен характер - като участия в научни журита, проекти, вземане на допълнителни часове, правене на рецензии и др. Затова според тях трябва да се взема предвид основната заплата на академичния състав. В противен случай - ако се взема предвид средната брутна - следва да се увеличи процентът от средната за страната, от който тя ще се изчислява. Сметките на синдиката показваха 195%, но депутатите се спряха на варианта средната брутна заплата за академичния състав да е 180% от средната заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани данни в НСИ. Те прецениха, че 170% е твърде неамбициозно, имайки предвид изнесените от МОН данни, според които към края на 2023 г. средната брутна заплата на академичния състав е достигнала около 165% от средната заплата за страната.

Минималната заплата за асистентите ще е поне 125% от средната за страната, както бе в първия вариант, и ще се определя ежегодно с акт на МС (както досега). Изрично се записа, че определената минимална заплата за най-ниската академична длъжност "асистент" не може да е по-ниска от определената за предходната година. Уточни се и че тази разпоредба обхваща и асистентите в научните организации, които са бюджетни организации. Стипендиите на докторантите пък ще са поне 150%, а не 125%, от минималната заплата за страната, одобриха депутатите.

Зам.-просветният министър проф. Генка Петрова заяви, че може да се окаже невъзможно на индивидуално ниво да се постигнат заплати в размер на 180% от средната за страната, като 170% е по-реалистична цел. "Достигането на въпросните размери на минимални заплати не се отнася за всеки университет поотделно. Това се вменява като задължение на МС, който ще трябва да следва политиката университетските заплати да не изостават от средните за страната", отговори Красимир Вълчев.

Приеха се и текстове, касаещи възнагражденията на специалистите и експертите във висшите училища, които са въвлечени в учебна, научна или художествено-творческа работа, но не са преподаватели, но пак са част от академичния състав (става дума както за работещите във висшите училища, така и в научните организации). Минималните заплатите на тези служители, заемащи длъжности, за които се изисква висше образование, ще трябва да са не по-малко от средната брутна заплата за страната. Заемащите позиции, за които е нужно средно образование, пък ще получават не по-малко от 80% от средната брутна работна заплата за страната.

По предложение на Красимир Вълчев депутатите приеха и текст, според който средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование трябва да се "планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9% от БВП" и да следват целите в Стратегията за висшето образование. Това е поредна гаранция срещу рисковете правителството, което и да е то, да намали парите за системата.

Спорове предизвика и предложението МС да одобри допълнителни трансфери от бюджета към държавните университети и научните организации в 1-месечен срок от влизането в сила на закона, в който и да приведе в съответствие с него и подзаконовите актове по прилагането му. "Става дума за промяна на 5 числа", мотивира се Вълчев. В крайна сметка компромисно се прие искането на МОН срокът за одобряване на съответните средства да е 3 месеца от влизането в сила на закона, а за промяна на нужните нормативни актове - да има 2 месеца.

Председателят на комисията неочаквано оттегли предложението си, направено между първо и второ четене, което предвиждаше висшите училища, които не могат да достигнат регламентираните в закона размери на заплати на университетските преподаватели, да могат да получават допълваща субсидия. Това обаче да става при условие - ако подпишат споразумение с МОН. Въпросните споразумения бяха разкритикувани от ректори, които заявиха, че в тях може да се запише всичко - от намаляване на академичния състав до закриване на специалности, т.е. могат да се използват като инструмент за политически натиск.