Бургаската рафинерия "ЛУКойл Нефтохим" е превела във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" 112.728 млн. лв. по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. Това са вноските за месеците от декември до март включително, равни на 70% от разликата между цената на по-скъпия сорт "Брент" и по-евтиния руски петрол, с който рафинерията работеше доскоро, пише "Сега".
Фондът очаква още 1.7 млн. лв., плюс 490 хил. лв. начислени лихви, обяви председателят му Диан Червенкондев. Той даде отчет пред депутатите от новосформираната временна комисия за проверка на изпълнението на дерогацията за вноса на руски петрол и прилагането на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт.
Законът, известен още като "Закона за едното левче" на Делян Добрев, бе приет още през януари 2023 г. с идеята да обложи допълнително "ЛУКойл" заради свръхпечалбите от преработката на евтиния руски петрол и да върне на потребителите близо левче за всеки закупен литър бензин. Това обаче не се случи. Първо, компенсацията се оказа далеч по-малка. Второ, законът влезе в сила едва през ноември 2023 г., защото депутатите гласуваха условие първо да се получи одобрение от Брюксел за налагане на допълнителните вноски.
Временната парламентарна комисия ще привика на следващите си заседания отговорните през 2023 г. министри на икономиката и на финансите - служебни и редовни, за да иска обяснения, защо нотификацията от ЕК е така забавена във времето. Депутатите - основно от ГЕРБ и ДПС, настояват да се разбере и какви пропуснати ползи има за държавата от блокирането действието на закона с почти 10 месеца.
Депутати от БСП и "Възраждане" отбелязаха, че тази временна комисия е изчерпана от съдържание и не е достойно сега ГЕРБ и ДПС след 9-месечно съвместно управление да си правят пиар на гърба на доскорошните си партньори ПП-ДБ.
Законът за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт със спорните клаузи за предварително одобрение от Брюксел, бе приет с гласовете и на ГЕРБ, и на ДПС. Едва през ноември те настояха въпросните клаузи да бъдат премахнати и така законът влезе в сила 10 месеца по-късно.
"ЛУКойл Нефтохим" е внесъл в енергийния фонд определените със заповед на министъра на икономиката вноски за месеците от декември до март в пълен размер. Всички те обаче се обжалват от рафинерията в административния съд на Бургас като се оспорва начинът, по който Министерството на икономиката и индустрията изчислява разликата между цените на сорт Брент и сорт Уралс, стана ясно на днешното заседание на временната комисия.
За декември изчислената от министъра на икономиката вноска е за почти 70 млн. лв., докато "ЛУКойл Нефтохим" претендира за 43 млн. лв. За януари посочената от държавата вноска рязко пада на 27.4 млн. лв., тъй като от този месец рафинерията спира вноса на руски петрол и преработва само остатъчни количества. Компанията обаче смята, че трябва да плати 15.7 млн. лв. за януари. За февруари дължимата сума вече е 13 млн. лв., но претенциите са за 6.8 млн. лв. Последната вноска е за март и тя е за 3.4 млн. лв., но са платени 1.6 млн. лв.
От обясненията на шефа на фонд СЕС стана ясно, че са изискали пълният размер на сумите с образуване на административни производства и издадени актове, като за невнесените в срок остатъчни суми се дължат лихви.
По закон фонд СЕС трябва да преведе събраните средства на социалното министерство, отговорно за програмата за компенсиране на разходите за транспорт на уязвими групи от населението.
"Все още няма издадено постановление, с което да направим това и затова парите стоят във фонда", посочи Червенкондев.
Първоначално идеята бе с вноските на "ЛУКойл" да се подпомогнат транспортните разходи на уязвими групи от населението - например да се платят абонаментните карти за градски и междуградски транспорт на ученици, социално слаби и др. През януари обаче от социалното министерство съобщиха, че е взето решение компенсации да се изплатят еднократно до 30 юни на всички семейства, които получават месечни детски добавки. Става дума за около 300 000 семейства. При събрани 113 млн. лв. това означава всяко семейство да получи малко над 300 лв. помощ.

Meta съкращава стотици работни места в различни отдели, включително в Reality Labs
Правителството даде дерогация за внос на руски части за АЕЦ "Козлодуй"
С колко дрона и ракети разполага Иран
Четири от индексите на БФБ затвориха на зелено
„На границата“ стартира тази вечер по Bulgaria ON AIR
ЕС създава митническа служба в Лил, докато пратките от Китай нарастват
Мартин Димитров: Светим на червено заради 600 млн. евро дефицит в бюджета
Централна емисия
Централна емисия
Благовещение донесе нов живот: Седем бебета проплакаха в "Шейново" (ВИДЕО)
Цената на безхаберието по пътищата: "Кърпят само преди избори" (ВИДЕО)
Ясно е къде отива Салах
„Бушидо – кодексът, който превръща човека във воин“
Ясно е наказанието на Валверде, в Реал Мадрид трябва да са доволни
efbet представи реновирания си сайт с нов интерфейс, съдържание, функционалности и технологични предимства
Най-сексапилната футболистка с шокиращо разкритие + СНИМКИ
Нов резил: Англия разби България с 4:1
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
5 трика, с които да преборите пролетната умора
Серийната драма „На границата“ започва по Bulgaria ON AIR
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
Близо 100 аборта на момичета под 15 години са направени у нас за 2025 г.
Експерт: Данъчните ставки в България би трябвало да се хармонизират със страните в ЕС
Какво време ни очаква утре?
Пробация за 42-годишен брокер от Варна присвоил служебни 7264 лева
Пускат движението от Екопарка до Златни пясъци до 15 май
Китай изпробва гъвкав робот за зареждане на сателити в орбита (видео)
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната
Първият космически кораб с ядрен двигател ще полети към Марс през 2028 г.