Близо 50 % от българите имат доверие в Църквата, показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“.
Изследването е проведено за БНТ между 28 март и 5 април 2024 г. сред 805 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
Данните показват, че 49,7% от запитаните българи отговарят, че имат доверие в Църквата, 34,1 на сто отговарят отрицателно, а останалите не могат да преценят.
Църквата е сред институциите, които традиционно се ползват с високо доверие сред обществото ни, тези нагласи се запазват стабилни през последните години, като доверието варира между 40 и 50 на сто, коментират социолозите. Те констатират, че последните месеци показват запазване на добри нива на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на традиционното за обществото ни. На фона на отношението към други институции, особено тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности, отбелязват от "Галъп интернешънъл болкан".
Църквата сякаш остава встрани, нагласите към нея са стабилни, без резки пикове и спадове, макар че наличието на скандали и обвинения не е изключение и за тази сфера на обществените процеси у нас и назад в годините е давало своето отражение. Показателно е, че погребението на патриарх Неофит през март тази година беше определяно като едно от събитията, които в най-голяма степен обединиха обществото ни, посочват анализаторите.
Те обясняват, че сравнително положителните нагласи към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религиите въобще или вярата в Бог. Глобално изследване, проведено в периода август – октомври 2022 година от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ показва, че обществото ни е сред умерено религиозните – 53 % от българите се обявяват за религиозни, при средно за света 61 на сто и средно за Европейския съюз – 43 %.
Близо една трета или 29% от сънародниците ни не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти. Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но и атеизмът като че ли расте, става ясно от данните. Минимален спад има сред дела на заявилите, че по-скоро не са вярващи.
През 2014 г. отново една втора - 52% от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а три на сто са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, три на сто са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог - 58%, изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо, обобщават анализаторите. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години, сочат данните.
Глобалното изследване на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ обхваща общо 57 768 души, интервюирани в 61 държави от целия свят. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%. В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Русия е получила повече пари от скъпия петрол и спря да продава злато
Време е съюзниците да изградят различен вид НАТО
Кремъл търси баланса между контрола върху интернет, защитата на парада и рейтинга на Путин
В свят на война и съперничество технологиите са победител
Китай нареди на своите рафинерии да не обръщат внимание на американските санкции
200 долара на среща: Високите цени заплашват и намирането на партньор за младите хора
"Тихите" фактори, които увреждат нервната система всеки ден
За учителите на българите: Какъв е произходът на Кирил и Методий
Йотова: Европейската политическа общност дава нова енергия на Източното партньорство
Нефритената тайна на Гълъбник: Кои са първите владетели на Европа
Земята се разкъсва под Тихия океан: Какво разкри детайлното сканиране на недрата?
Винисиус отложи празненствата в Барселона
Шеф на ЦСКА със силни думи
Антонели продължи с победите, пак разочарование за Ръсел
Шеф на Лудогорец с тежки признания за кризата
Хьогмо намекна: Лудогорец поема по нов път?
ЦСКА е длъжен да го направи! Христо Янев постави цел пред "червените"
Дневен хороскоп за 4 май, понеделник
DARA тръгна за Виена с два куфара и пет човека екип
3 кето рецепти за Гергьовден
Проф. Донка Байкова съветва: Айрян, таратор и ферментирали зеленчуци за здрави черва
Седмичен хороскоп за 4 – 10 май: Стрелците да са пестеливи
Седмична таро прогноза за 4 – 10 май
ИПИ: България е в най-лошата си фискална позиция от началото на хилядолетието
Проф. Герджиков: Крайно време е страната да се успокои, гарант за това е Румен Радев
Румънци напират да работят в морските ни хотели това лято
Как се хранят децата на столетниците?
Охрид чака българите: Винаги сте добре дошли
Какво ще е времето утре?
Учени разкриха генетичния код на хилядолетно дърво в търсене на „ключа към безсмъртието“
Сензационно откритие в Норвегия: Намериха огромно съкровище от епохата на викингите
Нов онлайн инструмент показва къде се е намирал домът ви преди 320 млн. години
Земята се „разцепва“ под Тихия океан: Какво всъщност се случва
Астероидната заплаха от 2029 г.: Как светът се готви за приближаването на Апофис
Какво оставиха хората на Луната?