Близо 50 % от българите имат доверие в Църквата, показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“.
Изследването е проведено за БНТ между 28 март и 5 април 2024 г. сред 805 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
Данните показват, че 49,7% от запитаните българи отговарят, че имат доверие в Църквата, 34,1 на сто отговарят отрицателно, а останалите не могат да преценят.
Църквата е сред институциите, които традиционно се ползват с високо доверие сред обществото ни, тези нагласи се запазват стабилни през последните години, като доверието варира между 40 и 50 на сто, коментират социолозите. Те констатират, че последните месеци показват запазване на добри нива на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на традиционното за обществото ни. На фона на отношението към други институции, особено тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности, отбелязват от "Галъп интернешънъл болкан".
Църквата сякаш остава встрани, нагласите към нея са стабилни, без резки пикове и спадове, макар че наличието на скандали и обвинения не е изключение и за тази сфера на обществените процеси у нас и назад в годините е давало своето отражение. Показателно е, че погребението на патриарх Неофит през март тази година беше определяно като едно от събитията, които в най-голяма степен обединиха обществото ни, посочват анализаторите.
Те обясняват, че сравнително положителните нагласи към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религиите въобще или вярата в Бог. Глобално изследване, проведено в периода август – октомври 2022 година от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ показва, че обществото ни е сред умерено религиозните – 53 % от българите се обявяват за религиозни, при средно за света 61 на сто и средно за Европейския съюз – 43 %.
Близо една трета или 29% от сънародниците ни не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти. Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но и атеизмът като че ли расте, става ясно от данните. Минимален спад има сред дела на заявилите, че по-скоро не са вярващи.
През 2014 г. отново една втора - 52% от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а три на сто са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, три на сто са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог - 58%, изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо, обобщават анализаторите. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години, сочат данните.
Глобалното изследване на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ обхваща общо 57 768 души, интервюирани в 61 държави от целия свят. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%. В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Dow Jones отписа над 500 пункта след първото заседание на Фед под ръководството на Уорш
Кадър на деня за 17 юни
BYD засилва присъствието си в луксозния сегмент в Китай с по-достъпен SUV
Георги Захариев: SpaceX демократизира пазара, като ритейл инвеститорите купуват визията на Мъск
Кристин Лагард: Изкуственият интелект е огромен риск за финансовата стабилност
Сделката на Тръмп с Иран рискува да е по-слаба от договореното от Барак Обама
Времето днес, 18 юни: Валежи, гръмотевици и температури до 29 градуса
Хороскоп за 18 юни 2026 г.: Овните да грабнат шанса си, Девите ги очаква успех
Каква е връзката между вирусите, ваксините и деменцията?
Северна Америка притежава огромни запаси от редкоземни елементи
15 емблематични коли, които отиват в историята през 2026 г.
Сухота в устата: Защо ЕГН-то не е виновно и кои лекарства ни "пресушават"?
Ферари трябва да определи Люис като приоритет за титлата
Спортът по телевизията днес, 18 юни
Мачовете по телевизията днес, 18 юни
Още един кандидат да появи за халф на Нюкасъл
Англия тръгна с победа, Кейн и Ливакович блестят
Трансферен удар! ЦСКА привлича шампион на Аржентина
5 идеи за спорт с приятелки
Хапвайте диня за здраво сърце и баланс на кръвната захар
Дневен хороскоп за 18 юни, четвъртък
Психолози: съжалението може да е най-полезната емоция след 40
5 градинарски трика за повече краставици
Италианска Peperonata с чушки
Евростат: България с най-висока инфлация в еврозоната през май
Дара, Джокович и дъщеря му танцуват Bangaranga (ВИДЕО)
31 пияни или дрогирани шофьори спипа КАТ за ден
19-годишна дрифтърка отнесе 1500 евро глоба (ВИДЕО)
Разбиха поредната наркооранжерия край Варна (СНИМКИ)
Наградиха варненски ученици, осмелили се да се включат в предизвикателството „Да сърфираме безопасно и по правилата“
Китай ще изстреля първия си сателит за наблюдение на космически отпадъци
Извънземните вероятно съществуват: 3 причини, за да не ни посещават
Луната скрива Венера днес: Къде ще видят явлението на живо
Мисията на сондата MAVEN на НАСА приключи след 11 години
Две почти непокътнати римски статуи са открити в Израел
Северна Америка разполага с редкоземни елементи за десетилетия напред