Храната ни е пълна с антибиотици, ставаме резистентни към лекарства

Животинските продукти, месата, рибата и дори меда са бъкани с антибиотици, които проникват в организма ни и ставаме резистентни към антибактериални лекарства.

Доклади показват наличието на вредните съставки в храни в страни от целия Европейски съюз. Контролни органи засичат и у нас остатъчни количества от препарати с хормонално действие, анаболни агенти и антибиотици в изброените продукти.

Така, хапвайки пържола или омлет е възможно да погълнем различни количества антимикробни препарати, които са давани на животните. И без да пием медикаменти, с някои храни ги приемаме редовно в малки дози, предупреждават експерти.

Богомил Николов от “Активни потребители” посочи, че това е основа причина за нашата резистентност: “Редовният прием на малки дози антибиотик води до това да го “тренираме и ваксинираме” и така той да спре да ни действа”, заяви Николов пред “Труд”.

Експертът подчерта, че когато животните също станат резистентни, консумирайки месото им, хората също приемаме такива бактерии, неподатливи на антибиотик. Според Николов не бива да се разчита само на контролните органи, а препоръчва промени в законодателството, които като цяло да ограничат продажбата на животински антимикробни препарати. “Ясно е, че има някакви регулации, но те не са достатъчни и не вършат работа, най-малкото, защото има предпоставки да не се спазват. Когато чакаме само на контрола, той я хване нещо, я не хване.

Трябва да се помисли как тези фермери първо да са грамотни, да знаят какво правят, защото поради страх животните да не се разболеят, им дават антибиотик. Това се прави с цел превенция от заболявания, защото държавата не осигурява компенсаторен механизъм. Решението е животновъдът да знае, че утре, ако стане нещо, няма да фалира. Сега, не казвам всички, но има такива животновъди, които предпочитат търговския си интерес и дори не изпълняват карантинния период за изчистване на животните преди да отидат в кланиците”, заяви Николов.

А според специалистът по Хранене и диетика проф. Донка Байкова е невъзможно потребителят да разпознае сам наличието на антибиотик или други остатъчни вредни съставки в храната. Диетологът посъветва да се доверяваме на контролните органи и да консумираме само качествена храна, купувана от регламентирани търговски обекти.

С наближаването на Никулден например рибата е на прицел за проверка, но се оказва, че и тя е наблъскана с хормони, стабилизатори и подобрители. Те са потенциално опасни за консумиране.

Ципрофлоксацин и енрофлоксацин са антимикробните препарати, чиито остатъци са открити при шаран и пъстърва, сочи изследване на Ветеринарномедицински факултет на Тракийския универиситет у нас. Д-р Ралица Кючукова и проф. Александър Павлов са изследвали в продължение на 270 дни съдържанието на замразените риби.

Обобщението на резултатите доказва запазващата се тенденция към намаляване на остатъчните количества енрофлоксацин и ципрофлоксацин в пробите от мускулатурата по време на съхранение. Според данните от пъстървите остатъците от енрофлоксацин намаляват плавно до 180-ия ден и рязко до края на изследването през 270-ия ден на съхранението.

При другия антибиотик, ципрофлоксацина, темповете на намаление оставали равномерни до края на отчетния период.
Друга важна особеност е, че началната концентрация на остатъците ципрофлоксацин съставлявали приблизително 10% от количеството на енрофлоксацина.

Отбелязва се, замразяването на храните не е достатъчно като избор на метод, за да се гарантира безопасността на потребителя, когато се отнася за наличие на остатъчни вещества от посочените антибиотици в месо от шаран и пъстърва.

В изследването се посочва още, че потенциалните рискове за здравето на потребителя, дължащи се на наличието на остатъчни вещества от антибиотици в храната и околната среда са обсъждани и доказани от години и се обобщават в следните направления: алергични реакции, остри и хронични токсични реакции, развитие на резистентност, нарушаване на нормалната флора в червата, промяна във вкуса и качеството на продукта, канцерогенност (предизвикват образуване на неоплазии), генотоксичност (увреждат генетичния фонд на човека) и репродуктивни нарушения.