Васильовден

В началото на Новата година православната църква чества две събития.

На първи януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му.

Този акт се извършва от евреите като символ на завета /договора/ с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската
ерес.

 Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев".

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност.

Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел, а домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе.

Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.

По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то именно в началото на годината.

Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.