Новата структура на БАН предвижда сегашните 69 научни звена – институти и централни лаборатории, да се намалят на 42, както и да се създаде Изследователски университет към академията.
Това съобщи днес на пресконференция председателят на Управителния съвет на БАН академик Никола Съботинов.
„След реформата ще имаме ново лице на БАН, тя ще стане структура от европейски тип, ще се повиши ролята й на изследователски център, както и ефективността на научните изследвания“, каза академик Съботинов.
В новата структура институтите ще бъдат групирани в 9 проблемно-ориентирани научни направления, в които ще влизат представители от БАН, от държавната администрация, от ВУЗ-овете, както и други европейски учени.
„Научните изследвания стават проблемно ориентирани, за да отговарят на нуждите на българското общество“, заяви академик Съботинов.
Проектът за новата структура на академията днес е внесен от Управителния съвет в Общото събрание на БАН, очаква се до един месец той да бъде приет, за да стартират реформите.
Процесът е на окрупняване и обединяване на научните звена, а не на закриване, а целта е да се създаде по-добро взаимодействие в отделните научни направления, обясни академик Съботинов.
Така например се предвижда емблематичният за България Център по тракология да мине под ръководството на Института по история и балканистика. Кирило-Методиевският научен център пък ще се запази като самостоятелно звено.
Промените предвиждат Центърът по архитектурознание, който получи най-ниската оценка при международното оценяване, да бъде причислен към Института за литература и изкуства, а Институтът по етнология и фолклористика се запазва.
Проектът за реформа предвижда и създаването на Изследователски университет към БАН по модела на американските изследователски институти.
В него ще се обучават бакалаври, магистри и докторанти, съобщи още академик Никола Съботинов. Той обясни, че така или иначе около 1000 души от БАН са преподавали вече в университетите.
Академията има и необходимия преподавателски състав (може да отдели 15-20% от капацитета си за образователна дейност), и необходимата материална база за изграждането на един конкурентоспособен университет.
В него ще се обучават бакалаври, магистри и докторанти, очакват се и чуждестранни студенти.
По този начин ще се създаде конкурентна среда между висшите училища в България, посочи главният научен секретар на академията Стефан Хаджитодоров, който илюстрира реформата на БАН като торта, а Изследователския университет – като черешката й.
Председателят на БАН каза още, че новата структура на академията е всъщност втората крачка от реформата й. Първата – подобряване на възрастовата структура на Академията, вече е направена.
Около 400 са освободените научни сътрудници на БАН в пенсионна възраст. Политиката на академията е да не се губят щатни места, а веднага да бъдат заети от млади учени, като вече са назначени 30-40 души.
„След приемането на новата структура ще последва пълна атестация на състава й и последващо обвързване на заплатите на учените с техните научни резултати, като това са трети и четвърти етап от реформата”, посочи акад. Съботинов.
Той съобщи, че се предвижда още и изграждането на три технологични парка – в София, Пловдив и Бургас, за което ще са необходими земи и сгради. Очаква се държавата да финансира и изграждането на база, където да бъдат настанени млади учени.
От Академията се надяват, след като реформата приключи, държавата да увеличи бюджета й, който сега стига само за заплати.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Защо данъчната политика е ключов фактор за задържането на таланти в България
Вносът на злато в Китай нараства до най-високото си ниво от над две години
Индексите на БФБ затвориха разнопосочно при оборот под 2,5 млн. евро
София е градът с най-ниски жилищни наеми сред столиците в ЕС
JPMorgan: Европейските акции изостават въпреки поевтиняването на петрола
Сметната палата: Над половин милиард лева за пътна безопасност стоят неизползвани
Нова такса от 3 евро оскъпява онлайн покупките извън ЕС от 1 юли
Грижа за здравето на пътниците: Дезинфекция с UV лъчи на борда на "България Еър"
Централна прогноза
По-висок данък за второ и трето жилище - мярката е на пауза, засега
Ад за шофьорите към морето и Гърция: Ремонти и лоша организация на движението
В "Денят ON AIR" днес от 19:15: Анализ на предстоящите президентски избори
Нагелсман проговори за тежкия удар по Германия: Шлотербек ще ни липсва много
Фабрицио Романо: ЦСКА взе Стефано Сенси
Локомотив Пловдив пусна абонаментните карти за новия сезон
Манчестър Юнайтед направи ключова крачка към новия стадион за 100 000 зрители
Арсенал е готов да се раздели с Мартин Йодегор? Появиха се изненадващи слухове
Майкъл Оуен защити Роналдо след критиките: Няма да се изненадам, ако вкара хеттрик срещу Узбекистан
Изберете карта и вижте какво ви очаква до края на лятото
„Лятна буря“ от Сандра Браун
Италианска торта Camilla с моркови и бадеми
Новите Maserati GranTurismo, GranCabrio и Grecale
Женски хороскоп за юли 2026
3 лесни летни разядки за неочаквани гости
Варна ще отбележи 49 години от потушаването на пожара на танкера „Ерма“
„Св. Прокопий Варненски“ отбелязва храмовия си празник
Олег Невзоров: Обичам Варна, не се чувствам виновен
Какво време ни очаква във вторник?
„Ден на бягането“ събра лекоатлети от различни възрасти във Варна
Пристигнаха полските журналисти, които ще рекламират Варна, като туристическа дестинация
Нито растение, нито гъба: Мистериозен 8-метров организъм е доминирал на Земята
В океана откриха „изгубен град“, който не прилича на нищо друго на Земята
Астрономи разгадаха мистерията на Уран: Леденият гигант крие водно ядро
Защо все още не сме открили извънземни? Три възможни обяснения
Мъск възражда идеята за антиматерията: Възможно ли е с този двигател да стигнем до звездите?
Какво да наблюдаваме в небето през юли: Еленова луна, Делта Аквариди, редки планетарни съединения