България в момента е част от опита за пореден път да бъде обвинено НАТО за войната в Украйна, защото Путин знае, че в България има политици, които са склонни да държат нивото на заплаха с цел да прокарват собствения си дневен ред и този на Русия. Това каза политологът Христо Панчугов в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
В България има политици, които биха използвали повода, за да кажат: „Ето, виждете ли заплахата е истинска, ние не трябва да дразним руснаците, защото те могат да ни отговорят“, каза Панчугов. „И това е най-вредното нещо, което в момента битува в България - усещането, че ние не трябва да сме част от новия разговор за сигурността, че не трябва да предприемем нужното, за да гарантираме собствената си сигурност. В това число и повишаване на бойната готовност, призоваване или създаване на смислен батальон на НАТО и създаването на натовски Черноморски флот“.
Призивите на тези, които твърдят, че ще се въвлечем във войната, ако изпратим оръжие или създадем такъв батальон в България, са „несъстоятелни“. „Защото очевидно Путин иска да ни въвлече във войната с всяко следващо дейстиве“, подчерта събеседникът.
"Досега служебното правителство се опитваше да се снишава и отново Руската федерация ни посочва като враг. Те ни определиха като враг и продължават да го правят с всяка следваща своя стъпка. Очевидно стратегията, в която просто ние отсъстваме и излизаме от този конфликт или се снишаваме, първо е абсолютно безсъдържателна и второ е вредна за българската сигурност“.
По отношене на парламентарните избори в България гостът каза: "Опасявам се, че това, което се случва в момента, е повторение на казуса от лятото на миналата година между второто и третото Народно събрание. Беше ясно, че политическите формации по-скоро ще се опитат да презентират себе си в най-добрата светлина, да позиционират себе си на по-добри позиции за следващите избори, отколкото да съставят правителство". "Тази предизборна кампания допълнително влоши ситуацията с радикализацията на избирателите и на посланията, със задълбочаване на разделителните линии. От тази патова ситуация може да се излезе с много конкретика и преосмисляне на политическите стратегии".
Политиците се държат като потребители на това, което се случва в българското общество. Опитват се да отгатнат потребителските нагласи, консуматорските нагласи и да предложат точно това, което обществото иска. Крайно време е да разберат, че те могат да формират тези нагласи, да върнат доверието на онези 60% от българското общество, които не гласуват, за да ги подкрепят на следващите избори, призова политологът. "И това може да се случи по един много лесен начин. С много конкретика, с ясна заявка по отношение на политиките, които са необходими за специфичните кризи, пред които сме изправени, но особено за кризата, която е директна последица от конфликта в Украйна".
"Проблемът не е в това дали България ще се сниши и ще остави конфликтът да отмине. Очевидно това не е възможно, защото не зависи от нас. Единственото спасение е завръщането ни в системата за сигурност, в която ние сме член - НАТО, за да се преструктурира българската система за сигурност, да се подготвят въоръжените сили, да се преодолеят предизвикателствата, пред които сме изправени и да намерим решения на тези проблеми", каза гостът.
Това много трудно може да бъде опаковано с витиеватото „евроатлантизъм“, обясни Панчугов. По думите му темата за евроатлантизма, която се опитва да се наложи на преден план като обединяваща различни политически формации, отново е тема, която разделя. "И ако тази тема може да бъде разделителна, темата за това „България изправена ли е на прага на риск за собствената си сигурност“ е много обединяваща. Тя има много конкретика, свързана е с реални оценки на ситуацията. В тази тема политиците могат да се покажат като отговорни и да позиционират себе си като хора, които знаят какво трябва да се направи".
"Много малко са българските политици, които знаят какво искат да постигнат, които искат да постигнат нещо конкретно, а не просто да бъдат част от българската политика. Именно по тази причина основният двигател, основният мотиватор на голяма част от българските политици, е да бъдат универсално харесвани, което е абсолютно невъзможно".
За руска пропаганда, фалшиви новини, за руския разказ, който се опитва да подкопае основите на демокрацията, се говори много отдавна, заяви гостът. "ЕС има стратегия и няколко агенции, които се занимават с тази тема и с противодействието ѝ. Има го и примерът на няколко държави, като Финландия и Норвегия, които от години са обект на такава пропаганда. Има добри практики, които там вече работят, спрямо дезинформацията и начина, по който руската пропаганда работи. Въпреки това, българското публично пространство остава абсолютно незащитено. Липсва стратегия за това как се справяме с подобен тип разкази. Липсва желание на политиците да водят тази битка", каза политологът.
"Много бих се изненадал" ако има правителство в рамките на този Парламент заради ожесточението и разделителните линии, които бяха начертани, коментира още Панчугов. "От друга страна, за да се случи правителство, трябва да сработят три нива на споделеност. Едното е на споделените оценки за кризите, пред които сме изправени. Второто ниво е на споделените решения и третото ниво е на споделената визия за това как изглежда българсата политика от тук нататък".
"До голяма степен действията, които наблюдаваме, свързани с войната в Украйна, са насочени единствено и само към вътрешна употреба на режима на Путин. Мобилизацията и начинът, по който тя се случи, ще произвежда тепърва проблеми за руското обещество и за подкрепата, която тази война ще срещне в Русия. Въпросът, още от началото на тази война, е колко далеч е готов да отиде Путин в името на това да запази контрола си върху Руската федерация и върху политиката. За съжаление в момента двете държави са хванати в капана на ситуацията и въпросът за политическо оцеляване на Путин е единственият, който стои на дневен ред, както и за неговото онаследяване".
Почти сигурно е, че до употреба на тактическо ядрено оръжие едва ли ще се стигне, най-вече защото това няма да обърне хода на войната истински, а и защото всяка ядрена атака "би ескалирала възможността за ответен удар", коментира гостът.
Мирни преговори за разделяне на Украйна на две не са много вероятни, но преговори за това как да се изтеглят руските войски от Украйна и да се договорят следвоенни репарации, които Русия да плати на Украйна - тези преговори са възможни, добави събеседникът. "Това е единствената ситуация, в която ние можем да видим смислен опит за политически преговори".
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Apple на 50 години: Три продукта, които промениха начина ни на живот – и три, които не успяха
Запрянов: Самостоятелна отбрана извън колективната е непосилно бреме за икономиката ни
Войната с Иран прави американската икономика по-доминираща от всякога
Великобритания се опитва да убеди Anthropic да разшири присъствието си в страната
Сърбия е открила експлозиви до "Балкански поток" в близост до унгарската граница
Приходите на Foxconn за първото тримесечие скачат с близо 30%
"Таен клиент" разкри незаконна търговия с лекарство за пчели
Митрополит Киприан и Старозагорската опера с мащабен концерт за Великден
Обедна емисия
Регионален форум обсъди съдбата на заетите във въглищния сектор
Великден в Раковски: Вярващи си пожелаха мир и здраве
"Бъди един от нас: Дари кръв - спаси живот": Старт на кампанията за доброволно кръводаряване
Малдини за Скуадра адзура: Тотален разгром!
Разрив в Барса? Флик коментира гневния Ямал
Малена Замфирова вече гледа с оптимизъм към бъдещето
Босът на Берое беснее: Дузпа за нас, червен картон за ЦСКА!
ЦСКА срещу Барса? Стоичков води голям отбор на новата "Българска армия"
Бомба! Турски гранд брои милиони на Левски за Майкон
Седмична таро прогноза за 6 – 12 април
Дневен хороскоп за 5 април, неделя
Боядисване на великденски яйца със сода за хляб
5 домашни упражнения, с които ще стегнете бедрата
Как да си приготвите сами костен бульон?
Нумерологична прогноза за 5 април
Последен ден от благотворителната кампанията "Купи и дари" във Варна
Запрянов е категоричен: Не сме във война с Иран, НАТО ни пази
Великден в Йерусалим премина при засилена охрана и ограничения
Нова наредба въвежда ясно разграничение между "енергийно бедни" и "енергийно уязвими" групи
КНСБ предлага спешни мерки срещу поскъпването на живота
Тагарев: Идеята за мир в Украйна се приватизира от партийни цели
Какво хапват астронавтите от мисията „Артемида II“ по време на полета?
Магнитосферата на Сатурн се оказа асиметрична, за разлика от земната
Астрономи откриха трета галактика, лишена от тъмна материя
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация