Вот с машина или хартия - има ли връзка с активността на изборите?

Институтът за развитие на публичната среда анализира данните за гласувалите в страната с хартиени бюлетини и машинни устройства на парламентарните избори от октомври, 2022 г.

От данните става ясно, че на последните избори се запазва тенденцията за спад в секциите с “хартиено” гласуване. В тези с машини пък активността отново е по-ниска спрямо секциите с хартиени бюлетини, като делът на гласувалите през ноември 2021 г. и миналия месец е един и същ.

Последните предсрочни парламентарни избори, проведени на 2-и октомври, показаха рекордно ниска избирателна активност. Според данните, публикувани от Централната избирателна комисия (ЦИК), тя възлиза на 39,41% и така спада с почти процент от тази, на изборите 2 в 1 през ноември, 2021 г. , посочват от организацията.
По-ниската активност повдига въпроси като например: в каква степен обществото ще има доверие в политиките, за които новото Народно събрание ще работи; ще подкрепя ли или ще се противопоставя гражданската енергия на приеманите в парламента решения?

Няколко от формациите в новия парламент се забързаха да върнат хартиената бюлетина. Твърденията им са, че машинното гласуване затруднява избирателите и така допринасят за намаляване на избирателната активност. Същевременно, близо година и половина след изборите от юли, 2021 г. (за които бе въведено само машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително изследване на причините, довели до спада в избирателната активност.

Нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не работи за дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите от април, 2021 г.

Гласуването с хартиени бюлетини

Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2 515 секции в страната (които не включват подвижните избирателни кутии и корабната секция). Данните от тези секции показват, че в списъците им са били включени общо 325 291 избиратели, а още 19 647 – дописани под черта. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 175 308 души, т.е. избирателната активност е била 50.7% (броят на избирателите спрямо включените в списъците). От подадените с хартиени бюлетини гласове, недействителни са 5 906 или 3,4%.

Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте партии и коалиции, получили представителство в 48-ото Народно събрание. Тези политически субекти са събрали общо 152 607 гласа (или 90.1%).

С хартиени бюлетини над 200 избиратели са гласували в секциите в болниците „Пирогов“, „Аджибадем Сити Клиник“ и Военномедицинска академия в София, както и в болницата „Сърце и мозък“ в Плевен. Сред т. нар. „хартиени” секции с най-висока избирателна активност е тази във варненското село Падина – 209 души са подали гласа си там, което се равнява на 86%. Следват секциите в с. Калиманци (отново район Варна) – 257 гласували (82%), с. Голям извор в избирателен район Ловеч – 226 гласували (75%), с. Здравец, ИР Варна – 212 гласували (70%) и с. Градец в 26 ИР София-област – 211 гласували (68%).

Анализът на гласовете в секциите с хартиени бюлетини сочи, че там категорично печели коалицията ГЕРБ-СДС с 29.2%, следвана от ДПС с 16.9%. БСП и „Продължаваме Промянат“ също имат висок дял в хартиените секции. Най-малко гласове в тях пък печелят „Демократична България“ и „Български възход“ – съответно 3.4% и 3.2%.
В сравнение с проведените през ноември, 2021 г. избори, гласовете в секциите с хартиени бюлетини са спаднали с малко над 1%. Спрямо изборите от 2021 г. пък, активността в намаляла с 3.3%. 

Машинното гласуване

Машинно гласуване на територията на страната се проведе в 9 369 секции. В 1 105 от тях имаше по две машинни устройства. В списъците в тези секции беше включен и основният дял от избирателите в страната – общо 6 232 861 души. Под черта в изборния ден комисиите са дописали още 62 464 имащи право на глас. В тези секции вота си са дали общо 2 229 736 души, което се равнява на избирателна активност от 35.4%. Тя е идентична с активността в тези секции на проведените през миналата година парламентарни избори (тогава в тях гласуваха почти същия брой избиратели – 2 229 467).

Най-много гласували избиратели с машини има в секцията в гр. София, район Студентски, бл. 60 в 23-и избирателен район София – 720 души са гласували на 2 машини. След това се нареждат избирателите от с. Зайчар, в избирателен район Бургас. Там според данните на ЦИК са гласували 691 души, което е и почти 100% избирателна активност (в списъка и дописани под черта са 698 избиратели). Над 600 човека са гласували в още 8 секции, разположени в 23 избирателен район в гр. София, в гр. Варна и в с. Снягово, избирателен район Бургас.  

Седемте партии с депутати в настоящия парламент получиха общо 1 954 741 гласа в секциите с машини (или 87.7%). Разпределението на гласовете между формациите, видно от графиката по-горе, е идентично с крайните изборни резултати. Най-висок резултат имат от ГЕРБ-СДС – 25.4% от гласовете, следвани от Продължаваме промяната – с 19.9%.

От данните става ясно, че на последните избори се запазва тенденцията за спад в секциите с „хартиено” гласуване. В тези с машини пък активността отново е по-ниска спрямо секциите с хартиени бюлетини, като делът на гласувалите през ноември 2021 г. и миналия месец е един и същ. Дори на последните избори гласувалите са с 269 души повече.

Колко пряка е връзката машинно гласуване – избирателна активност?

Проблемът с избирателната активност продължава да се адресира от политическите партии, но само във връзка с машинното гласуване. Година и половина твърденията им са, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват, заради притеснения от машинния вот. Именно с този аргумент на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС беше прието връщането на “смесеното” гласуване. Липсва обаче конкретно проучване или данни – дали по-ниската активност сред избирателите се дължи на страх или нежелание да гласуват с машини? Още повече, че ако притеснението от машините е единствената причина за намалената избирателна активност, то няма логика тя да продължава да спада в три поредни избора, в които не е променяна технологията на гласуване. В крайна сметка, ако хората са гласували успешно с машините поне веднъж, то всеки следващ път подаването на техния вот би трябвало да става по-лесно. Следователно очевидно има и други причини за отлива на избиратели. Част от тях вероятно са свързани с умората на гражданите от постоянните избори; от неспособността на политическите групи да постигат компромис и да формират устойчиво управление; от пандемичната обстановка, в която се проведоха някои от изборите; от акциите на МВР срещу купения и контролиран вот; и др. В тази връзка, ако в началото на идната година се провеждат поредни избори за парламент – но с опцията за гласуване „на хартия” или „машинно” – ще бъде особено важно да се проследи, дали избирателната активност ще остане все така ниска.

В допълнение, продължава да стои въпросът с това доколко са актуални избирателните списъци. На изборите през октомври в тях бяха включени почти 6.7 млн. души, а данните от преброяването на НСИ за 2021 г. (публикувани в седмицата след изборния ден) показват, че населението на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души. Така при липса на коректна информация за общия брой на избирателите, става все по-трудно да се говори за избирателната активност без известни спекулации.

Не на последно място, вместо да инвестират недоверие в технологията на гласуване, партиите можеха да работят и за мащабна и детайлна информационна кампания за „премахване на страховете” сред техните избиратели и обучението им. На последните избори отново не станахме свидетели на такава, а ще се върнем към „смесеното” гласуване в големите секции. То ще затрудни и забави работата на секционните избирателни комисии и ще върне грешките в протоколите, подобни на тези от Евроизбори 2019, когато в 1 139 от 3 000 секции не бяха отчетени коректно преференциалните гласове на избирателите, посочват от Института за развитие на публичната среда.