Образованието ни - приоритет само на думи

В образованието служебното правителство трябва да направи две неща - да създаде консенсусен обществен съвет, изграден от специалисти, признати от гилдията, както и да приеме документ, който условно може да се нарече Образователен кодекс.Това заяви пред БТА Иван Игов - консултативен психолог в сферата на образованието.

Образователен кодекс или може да се нарече и по друг начин, но това което ни трябва е неголям документ, който да описва основните принципи и изисквания на обществото към образованието изобщо, посочи психологът. Той отбеляза, че този кодекс ще бъде като конституция на образователната система.

В образованието сега има няколко закона и десетки нормативни акта, които в много отношения си противоречат един на друг, защитават различни интереси /често нямащи нищо общо с тези на децата и студентите/, писани по различно време и от различни "специалисти". Освен това те не отговарят на европейските директиви /Лисабонската стратегия, например/, които поставят в основата на разбирането на образованието, не някоя степен или форма, а принципите на ученето през целия живот.

Затова и опитите да се пишат нови закони или да се реконструират стари през последните години бяха обречени на провал, коментира Игов.

По думите му съгласие за различните интереси в образованието може да се постигне, когато се създаде един общ законодателен модел, в който да не се поставя изискването какво да има в учебните програми, а обществото да каже на всеки етап от образователната ни система какво иска да получи, като резултат.

Иван Игов смята, че трябва да се постигне съгласие за това какво искаме да знае и да може едно дете, когато завършва предучилищната подготовка, какво трябва да знаят учениците в четвърти клас, в седми и в десети клас /или когато излизат от съответния образователен етап/, какви трябва да са професионалните умения и квалификации на завършващите професионално образование или университет, също и как един човек в зряла възраст може да продължи или да промени образованието и професията си.

В много страни в света има подобен Образователен кодекс, като такъв документ е приет и в Румъния, отбеляза експертът. А в България, образователен кодекс отдавна предлагат хората от бизнеса /БСК например/, които са сериозно разтревожени от постоянно спадащото ниво на квалификация на човешкия ресурс у нас, посочи психологът.

Образователният кодекс ще е от двайсетина страници, в които да се включат всички изисквания, които обществото поставя пред образованието и ангажиментите, които ще се поемат за образователната ни система, обясни Игов. Той посочи, че тенденцията в ЕС не е за приоритет на образованието изобщо, а за стимулиране на т. нар. учене през целия живот, защото образованието не започва и не свършва с училището или университета. Според това изискване, по този показател до 2020 г. България трябва да включи 20 процента от населението си, а сега е включено малко над 1 процент. С тези темпове и с тези представи, не е ясно дали изобщо някога ще се впишем в европейския модел, коментира психологът.

Според Иван Игов един от най-важните въпроси е да се смени концепцията на финансиране в средното образование. "Сегашната система на делегираните бюджети превърна училищата в касички, над които родителите и обществото нямат никакъв контрол", коментира той.

По думите на Игов директорите се разпореждат с финансите, като тъпчат все повече и повече деца в класните стаи, записват масово "мъртви души" и никого не освобождават. Това разруши както нивото на образование, така и дисциплината и училищната среда. Затова няма защо да се чудим, че почти половината от завършващите средно образование юноши са функционално неграмотни /по данни на международното изследване PISA/, а резултатът от всичко най-добре може да се онагледи с прословутия "Харлем шейк" на пловдивския учител, коментира психологът.

Той е на мнение, че най-добре би било да има т. нар. ваучерна система, при която парите вървят не "след", а с ученикаи с родителите му. "При тази система родителите ще получават съответния документ - ваучер, който ще носят в училище и срещу него ще имат договор за образование, ще могат да поставят изисквания, да контролират разходите и да гласуват "с парите си", когато дадено училище не им харесва", обясни Игов.

Попитан кои да са приоритетите в образованието за следващото правителство, тъй като две поредни правителства неуспяха да приемат Закона за предучилищното и училищното образование и така реформата в средното образование се отлага задълги години и няма да има нови учебници и ред други промени, Иван Игов заяви, че "този закон много бързо може да бъде преработен и да бъде вкаран в един функционален вид". Защото такъв огромен закон, съдържащ и над 300 страници стандарти, ако бъде приет, никой не може да го прилага, нито да го спазва, добави психологът.

Една от основните причини за протестите в Българияе и нереформираната образователна система - в общото, в професионалното и във висшето образование, коментира Иван Игов.

Правителствата досега постоянно бавеха промените с една доста странна цел - да отложат натиска върху пазара на труда, заяви той. Затова има толкова много държавни поръчки във висшето образование, 13-ти клас в професионалните гимназии и други "хватки", с които младите хора по-дълго да бъдат държани по-далеч от борсата на труда. Но така те бяха вкарани в това което аз наричам "синдром на отложения живот", при който има 20-30 годишни поотраснали "деца" без реална професия и реализация, каза психологът.

"На протестите видяхме, основно много млади хора,които не протестираха за тока, дори не срещу правителството, а реално искаха живота си обратно", коментира Иван Игов. Това бяханашите деца, които ни казаха: "Вие не ни дадохте бъдеще, защото ние не получихме необходимото образование и подкрепа, за да можем да се реализираме професионално тук или в чужбина", добави той. Всички последни правителства си вкараха автогол с това, че забравиха за образованието и се създаде едно цяло поколение от млади хора - отчаяни, без професия и без перспектива, които ни искат сметка за "отложения живот", заяви Игов.

Той коментира, че не трябва само на думи да се твърди, че образованието е приоритет, тъй като бюджетът ни за средното и висшето образование е 3,2 от БВП и е най-ниският в ЕС, като е по-нисък и от много държави от третия свят.