Задръстена София: Средната скорост за автобуси е 12 км/ч, трамваи – 15 км/ч

В София трябва да се работи за подобряване на мобилността и транспорта. Столицата в момента е един доста задръстен град и в определени аспекти е един „голям паркинг”. Маршрутната мрежа на градския транспорт трябва да бъде променена и да отговаря на потоците, защото в момента няма такава корелация. Градският транспорт трябва да бъде много по-бърз, защото сега средната скорост за автобусите е 12 км/ч, а за трамваите – 15 км/ч, което е смешно и човек не би се качил. Успоредно с това трябва да се работи за ограничаване на колите, като един от начините е да се увеличи цената за паркиране, както и да се въведе такса задръстване. Това каза Любо Георгиев от "Екипът на София", в предаването „Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.

Теми като качество на въздуха, енергийните кооперативи и децентрализираното производство на енергия, което може да създаде нов пазар на енергия на локално ниво, са приоритет за развитието на София, посочи  Георгиев.

"Приоритетите трябва да бъдат определени публично и в разговор, включвайки експертиза и участието на граждани. В София имаме този човешки ресурс, който е много ценен и който в момента бива пропиляван. Това значи хора, които с години се ангажират с градското развитие – било то от ролята си на експертиза, било то от ролята си на квартален активист, и това е знание и ангажимент, които има смисъл да бъдат оползотворени. От „Екипът на София” си представяме един процес, в който организираме срещи, на които публично се говори какви да са приоритетите на следващото управление”.

Според събеседника по примера на създаването на София Тех парк може да бъдат създадени производствени паркове върху общинска земя и това би привлякло нови инвестиции в сферата на лекото производство. "Като град трябва да започнем да създаваме конкурента среда, но не на малкия български град, а най-малкото на Балканите и на европейско ниво, за да можем да привличаме и човешки ресурс, и инвеститори и капитал”.

Икономиката на знанието е друга сфера, която вече съществува в София, но не и в мащаба, в който съществува в други средно големи европейски градове, отбеляза Георгиев.

В този смисъл има нужда от привличане на инвестиции. В последните години се правят усилия в тази посока, но те са по-скоро от рекламна гледна точка, а не от структурна гледна точка, което би означавало директна връзка между изследователски и академични институции, университети, стартъп средата, фондове, които инвестират. Това в момента не съществува като екосистема, а общината може да подпомогне създаването на такава система, защото това е в интерес на самия град, подчерта събеседникът.

По думите на Георгиев в момента не знаем какви са ресурсите, с които разполага столицата ни. Това е признак за лошо отношение към управлението, защото като отговорен стопанин трябва да знаеш с какво разполагаш – с какви поземлени имоти и сграден фонд разполагаш, с какви движими материални ресурси, какви човешки ресурси, какви технологични ресурси. Това в момента в Столична община не е категоризирано и картотекирано, но е необходимо да бъда направено, за да бъдат те управлявани адекватно.

Има много успешни примери за градове по света, които успяват да капитализират върху своите ресурси, да спечелят от това и да инвестират печалбата в социални дейности  - жилища, училища, детски градини. В Сингапур, например, авиолинията им се притежава от градски фонд, а печалбите отиват в социални жилища и в поддръжка на градската среда, сподели гостът.

Коментирайки какви са възможностите за преизползване на жилищния фонд в София, Георгиев каза, че момента никой няма точни данни колко са празните жилища в столицата. Най-консервативните оценки са, че това са 20% от жилищата, а по-свободните оценки - че те са 40% от жилищата. Тези празни жилища създават много неефективна градска среда. Същевременно статистиката показва, че има доста хора, които не живеят в добра жилищна среда, защото обитават пренаселени жилища, но не могат да си позволят да платят по-висок наем за по-голямо жилище или да си купят ново жилище. Тук инструментът би бил да се подтикнат собствениците да извадят на пазара жилищата си през данъчна политика и през ограничаване на застрояването, така че жилищата да придобият повече ценност и да станат по-търсен продукт. По този начин тези жилища, които са празни, ще бъдат вкарани в пазара, обясни събеседникът.