Климатът се променя, ще отглеждаме киви и смокини

Заради климатичните промени ще отглеждаме сливи, киви и смокини, прогнозира в интервю за БТА проф. Веселин Александров - директор на Департамент "Климатология и Агрометеорология" към НИМХ-БАН.

"У нас има малка тенденция към размиване на сезоните, тъй като температурата през зимата се повишава, а през пролетта и есента намалява", каза ученият. По думите му това кара хората да мислят, че у нас вече има два сезона, но за това трябва да бъдат изпълнени метеорологични закономерности и условия. В България в момента нямаме субтропик, оставаме си с четири сезона и аз мисля, че още дълго време ще бъде така, коментира професор Александров.

Промените в климата са комбинация от човешката дейност, при която се отделят парникови газове в атмосферата, както и от природни фактори като наклон на оста на Земята, океански течения и слънчева активност. Въпреки климатичните промени, в България си оставаме на територията на умерения континентален климат, при който има четири сезона, подчерта специалистът.

Очаква се с промените на климата аномалиите във времето да продължат и наводнения като миналогодишните да продължават с по-голям интензитет, а сушите, които се наблюдават на територията на нашата страна да се увеличават, прогнозира експертът. Според него ще има проблеми и с водните ресурси - за напояване и за питейни нужди.

Хората трябва да мислят за години напред, да създават изпълними планове и стратегии, за да се смекчат негативните последствия от промените на климата, коментира проф. Александров.

Почти всички климатични модели през последните 20 години, които включват Балканския полуостров и територията на България, сочат спад на валежите през топлата част на годината, когато се сеят, поникват и формират добив растенията, подчерта експертът. Според него у нас бихме имали проблем, ако спадът на валежите достигне 20-30 процента. При такъв сценарий се очаква проблеми с водата да имат районите на Югоизточна България, Североизточната част над Добруджа, която и през 20-ти век е най-засушената в страната, както и Софийското поле.

За отражението на климатичните промени върху българското земеделие са правени изследвания и математически модели, като са включвани различни сценарии за бъдещето на добивите на различни култури. Оказва се, че пшеницата ще продължи да се развива на нашата територия, а царевицата би трябвало да се полива повече, каза професорът, който е разработвал част от изследванията.

Има различни мнения за бъдещето на Добруджа. Заявявам, че Добруджа няма да стане пустиня и ще остане житницата на страната, освен ако няма проблем с шистовия газ, коментира проф. Александров. По думите му в района ще продължи да се отглежда пшеница, като сортовете трябва да се променят, за да се адаптират към по-топлия климат и по-малкото влага. При поливане на царевицата добивите могат да се покачат с 50 и повече процента, коментира още специалистът.

Въпреки климатичните изменения, отглеждането на маслини и цитруси на българска територия не е удачно, смята ученият от БАН. Портокали ще могат да се отглеждат около Сандански и Мелник, но не и в Борисовата градина, отбеляза той.

За да се развие едно маслиново дърво са необходими поне 40 години, имаше такива проекти в южната част на страната през последните години, но замряха, коментира проф. Александров. Аз лично бих предпочел да има плантации от сливи или друго, което вирее добре на българския климат и може да бъде от полза, добави той.

По думите му това трябва да са не съвсем нови култури, не генномодифицирани, а такива, които са по-сухоустойчиви, по-топлолюбиви и могат да издържат на климатичните промени.

У нас би могло да се отглеждат киви, както и смокиня, която има голямо бъдеще за страната, посочи експертът. По думите му в Пловдивско могат да се отглеждат плантации от смокини, които бихме могли да изнасяме и в чужбина.