По 50 оргазма на ден - не си е работа!

Да живееш в състояние на постоянна сексуална възбуда, може да звучи като нелоша сделка за повечето от нас, но за Аманда Грайс това не е толкова смешно.

22-годишната жена споделя, че животът й се съсипва от многобройните оргазми, които получава – те могат да бъдат предизвикани само от мисълта за нещо, от висока музика, от пътуване в кола или дори от звънене на телефон, пише „Дейли мейл“.

И това може да се случи навсякъде – когато е с приятели и дори когато е на работа в магазин за бебешки продукти.

Причината за многобройните неконтролирумеи оргазми е рядко заболяване, познато като Синдром на постоянната сексуална възбуда. Синдромът се появява, когато Грайс била едва на 8 години.

И въпреки че тази болест е рядко срещана, тя може да има разрушителен ефект върху живота на хората, които страдат от нея.

Миналата година 39-годишен мъж от Флорида се самоубил, след като 16 години се борил със синдрома.

„Това въобще не е приятно, трябва да кажа дори, че се превърна в мъчение. Това състояние контролира живота ти и сякаш живея в кошмар“, разказва Аманда, която също е от Флорида.

„Мога да получа до 50 оргазма на ден, по 5 или 10 на час. Случва се, когато съм с приятели на обществено място и е много неудобно. Това вътрешно ме съсипва. Просто трябва да поставя усмивката на лицето си и да се преструвам, че всичко е наред. Живея в постоянен страх и срам“, споделя 22-годишното момиче.

Аманда започнала да получава оргазми на 8-годишна възраст. Тя често получавала такива и в училище, но тъй като била научена, че сексуалните мисли били грях, тя се страхувала да сподели с когото и да е било.

„Като дете нямах никаква идея какво се случва с мен - мислех си, че съм сексуално обсебена“, казва Аманда.

Чак през 2008 година Аманда чува за съществуващия синдром. Но нито един от лекарите, с които тя е контактувала, не успял да й помогне.

Заради синдрома тя не успява да има сериозна връзка – защото или мъжете се възползват, или се плашат.

„Надявам се наистина един ден да има разбиране за това състояние, а и лек. Дано моята история даде кураж на поне един човек със същия синдром“, споделя Аманда.