Сатурн постепенно гасне, смятат учените

Почти като лампичка, на която постепенно се намалява токът, Сатурн за последните четири години излъчва все по-малко енергия в инфрачервения диапазон, а Южното му полукълбо е значително „по-ярко“ от Северното, се казва в статия, публикувана от американски и британски учени в Journal of Geophysical Research-Planets.

Изследователите под ръководството на Ли Лимин от Корнуелския университет в САЩ анализират данните от инфрачервеното излъчване на Сатурн, получени в последните две години от автоматичната станция Cassini. Оказва се, че планетата постепенно намалява яркостта си – само за последните четири години нейната излъчвана мощност е спаднала с 2%, а ефективната температура – с 0,5%.

„Фактът, че Сатурн излъчва над два пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето, беше загадка за нас повече от десетилетие. Кое генерира тази излишна енергия? Нашето изследване е първа стъпка в анализа“, отбелязва Кевин Бейнс от Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА.

Данните, получени с инфрачервения спектрометър (CIRS) на борда на Cassini, са съпоставени с информацията от сондата Voyager, намирала се в околностите на Сатурн през 1980 и 1981 г. Тази информация в съчетание с данните за количеството слънчева топлина, получавано от планетата, може да помогне на учените да разберат природата на източника на енергия в недрата на Сатурн.

Всички планети в Слънчевата система излъчват енергия в невидимия за очите инфрачервен диапазон. „Смятахме, че планетите излъчват енергия равномерно и еднакво във всички посоки. Сега знаем, че Сатурн се държи различно“, казва Ли Лимин.

Както показват данните от Cassini, Южното полукълбо на Сатурн излъчва например с една шеста повече енергия от Северното. Този ефект съответства на смяната на времето – през последните пет години в Северното полукълбо на Сатурн беше зима, а в Южното – лято. Както и на Земята, смяната на сезоните на газовия гигант се обуславя от наклона на оста на въртене на планетата, заради което едното полукълбо получава повече енергия от Слънцето.

При това цялата планета за общия период на наблюдение на Cassini бавно изстива, снижавайки потока излъчвана енергия. За да анализират промените, ставащи за една сатурнианска година (около 30 земни години), учените използват данните, събрани от Voyager-ите в началото на 1980 г. Оказва се, че тогава съществена разлика в излъчването между полукълбата на планетата практически няма. Учените предполагат, че такива различия са обусловени от времето на Сатурн.

„Измененията в потока енергия на Сатурн са свързани с облачната покривка. Когато се мени площта на облаците, се мени и количеството излъчване, отиващо в Космоса. Тези значения могат да се менят в течение на един сезон и от година на година. Но за да се разбере напълно какво става на Сатурн, ни е необходимо второто парче от картината – количеството енергия, което поглъща планетата“, казва Еми Саймън-Милър, ръководител на Лабораторията по планетни системи в Центъра „Годард“ на НАСА .

Следващата стъпка на учените ще е сравняването на данните от различните инструменти на борда на Cassini. Например спектрометърът може да изясни какво количество енергия отразяват облаците на Сатурн. Като съпоставят тези данни с информацията за потока слънчева енергия, учените може да изчислят количеството поглъщана енергия и в крайна сметка да определят какъв е източникът на вътрешна енергия на планетата, съобщава РИА Новости.