20 години по-късно. Демокрация по български

20 години демокрация по-късно. За последствията от свободата пред Dnes.bg разсъждава една от участничките в първата проява на гражданско общество в България. Антоанета Русева е сред жените на „демонстрацията на майките с количките“.

Историята: почти две години преди да видим обърканата физиономия на Тодор Живков на телевизионните екрани, 6 хиляди души протестират в Русе срещу замърсяването на въздуха от химическия завод в Гюргево.

Построяването на румънския завод е договорено между ръководителите на двете братски социалистически страни през 1978 година.

В пълна експлоатация съоръженията влизат през 1984 година. Още през 1981-ва започват обгазяванията на Русе с хлор, хлороводород, тетрахлорметин, епихлорхидрин.

През следващите години има по няколко големи обгазявания, като в някои случаи концентрацията на вредните вещества е почти 10 пъти над допустимите стойности.

За това не се говори и не се пише. 20 000 души напускат града.

Първи срещу тоталитарната власт и табуто се изправят шест жени.

На 23 септември 1987 година в Русе трудно се диша. Въпреки това на площада строяват 10-годишни ученици за приемането им в пионерската организация. Лекарски екипи дискретно дават първа помощ на припаднали деца, но тържеството не е спряно.

Пет дни по-късно няколко служители на „Паркстрой“ провеждат първия открит протест в социалистическа България.

Голямата „демонстрация на майките с количките“ е на 10 февруари 1988 година. 6000 души, най-вече жени, дошли с бебетата си, протестират срещу непрекъснатите обгазявания в града.

Екип на киностудия „Екран“ снима протеста и прави филма „Дишай“. През март филмът е прожектиран в Дома на киното и учени, писатели, художници и журналисти създават Обществен комитет за защита на Русе.

Филмът веднага е забранен, участниците в срещата минават през Държавна сигурност, а съдът отказва да регистрира обществения комитет.

„Просто искахме да защитим здравето на децата си“, разказва днес Антоанета Русева.

Така се чува първият глас.