Емигрантите отново се превръщат в топ инвеститор. За цялата 2016 г. сънародниците ни зад граница са изпратили в България над 1,667 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ)*.
Сумата е с 14 млн. лв. по-висока спрямо 2015 г., когато емигрантите са превели на близките си тук малко над 1,653 млрд. лв. Любопитното е, че според данните в платежния баланс от януари до декември 2016 г. преките инвестиции в страната възлизат на 1,331 млрд. лв. (близо 60% по-малко, отколкото през 2015 г.) Изчисленията показват, че емигрантите са пратили над 322 млн. лв. повече, отколкото са инвестициите на различни компании в страната.
Най-много пари са дошли през март 2016 г. - 154 млн. лв., а най-малко - през ноември, когато сумата надвишава леко 118,4 млн. лв. През последния месец от миналата година сънародниците ни зад граница са пратили близо 129 млн. лв., което е с 1 млн. лв. повече отколкото са пратили за Коледните празници през 2015 г., или близо 128 млн. лв.
Обикновено обемът на трансферите е по-висок и в края на лятото, когато приключват бригадите и програмите за сезонна заетост.
Защо са важни данните за преводите от емигрантите?
На първо място - тези потоци се разглеждат като важен източник на външно финансиране и се считат за една от движещите сили за икономически растеж за развиващите се икономики. Нещо повече, през миналата година обемът на потоците дори надвишава размера на инвестициите в страната, а това не се бе случвало от няколко години. Донякъде това се дължи на факта, че през 2016 г. инвестициите рязко намаляха, но пък, макар и леко, парите от гастарбайтерите се увеличават плавно в последните 3 години.
Редно е да споменем и че средствата, които българите в чужбина изпращат на семействата си тук, са съпоставими с добавената стойност, която генерират някои икономически сектори. Например туризмът. По данни на НСИ за първите 11 месеца на 2016 г. при него има ръст от 15%, или генерираните приходи от туризъм възлизат на над 6 млрд. лв.
Освен това емигрантските преводи намаляват бедността и имат положителен ефект върху спестяванията и инвестициите, е записано в обяснителните бележки към платежния баланс. Казано иначе, тези пари имат стабилизиращо влияние върху макроикономиката и домакинските бюджети. Преводите на сънародниците ни зад граница помагат на хората, живеещи на места с висока безработица и ниски доходи да посрещнат разходите си за образование, медицинско обслужване, битови сметки и храна. На фона на топящите се инвестиции в България тези пари играят роля на компенсаторен механизъм и донякъде успяват да смекчат дисбалансите в икономиката.
Когато обаче говорим за статистика и отчитане на парите от емигрантите, е нужно да направим някои уточнения, за да бъдем максимално обективни.
Преводите от емигранти към техни близки в родните им страни се характеризират с нисък среден размер за голям дял от трансакциите. Според изискванията на Европейския съюз съществува минимален праг, над който банките са длъжни да отчитат парите трансакция по трансакция, и той е 50 000 евро. БНБ и търговските банки в България обаче са сключили споразумение, според което минималният праг за отчитане на трансакция е 5000 лв. (2556 евро). Поради тази причина една част от паричните потоци, изпращани от български емигранти в чужбина, към момента не попада в настоящата статистика, тъй като трансакциите под 5000 лв. не се подават като данни към БНБ. Освен това въпросният праг е условно договорен между БНБ и търговските банки, които нямат задължение да се съобразяват с него, защото той е по-скоро препоръчителен.
Разбира се, в данните на БНБ не попадат и парите, които влизат в брой в страната, а те със сигурност не са малко.
Според данни на Института по икономика при БАН работещите зад граница българи са над 2,5 млн. души, а по данни на НСИ заетите в страната са около 3 млн. Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция.
*Данните са предварителни, като с отчета за януари 2017 г. ще бъдат направени ревизии на данните за януари 2015 г. – декември 2016 г., уточняват от централната банка.
Още подобни анализи четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новото място за многомилиардни инвестиции е точно над главите ни
Войната в Иран променя облика на световната авиация
Купувачите и строителните компании в САЩ изглеждат готови за примирие
Кадър на деня за 4 април
МВФ призова Японската централна банка да продължи да повишава лихвите
Рецепта от тефтера на баба: Козунак с парченца шоколад
Банкер: Войните ще влияят дълго на икономиката и България
ЦСКА прегази "Берое" с 3:0 в Стара Загора
Валентин Радев: Случаят "Петрохан" е срам за службите
Питбул нахапа две деца в Бургас, съсед и полицай ги спасиха
Барселона превзе “Метрополитано” и се откъсна от Реал
Драма на "Сейнт Мери"! Саутхямптън повали Арсенал с късен гол за ФА къп
Треньорът на Берое проплака след боя от ЦСКА
Ицо Янев назова как ЦСКА ще изглежда по-силен отбор
Капитанът на ЦСКА избухна в емоции след дебютния си гол с червената фланелка
ЦСКА попиля любим абонат, но не впечатли, а съдията не видя дузпа срещу „червените“
Таро карта за 5 април, неделя
Цветница е! Празникът на цветята
Дневен хороскоп за 5 април, неделя
Задължителни ястия за Цветница
Седмична нумерологична прогноза за 6 – 12 април
Ярко настроение в маникюра (+Снимки)
Студенти от ВСУ спечелиха националното състезание по наказателноправни науки
Седмичен хороскоп 6 април - 12 април 2026
Питбул нахапа две малки деца в Бургас
Спартак ще играе за бронза в турнира за Купата на България по хандбал
Илиан Илиев определи групата на Черно море за мача със Славия
Спартак (Варна) с тежка загуба от Ботев в Пловдив
Астрономи откриха трета галактика, лишена от тъмна материя
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал
Алхимия в недрата на Земята: Учени откриха „кухнята“, в която се готви злато