Залпове срещу монархията в Испания. Все повече и по-чести

Портретите на Фелипе Шести или на баща му Хуан Карлос не са по вкуса на някои нови испански кметове от левицата, които ги свалят от стените в кметствата си и с това съживяват обществения дебат за монархията, пишат Даниел Силва и Даниел Боске от Франс прес.

Кметицата на Барселона Ада Колау даде първия залп - тя отстрани бюста на крал Хуан Карлос от заседателната зала на общинския съвет в четвъртък под светкавиците на фотографите. Бронзовият бюст стоеше в залата от близо 40 години.

Кметството, което от 13 юни се ръководи от гражданска платформа, включваща граждански активисти и членове на антилибералната партия "Подемос", намира това за аномалия, тъй като Хуан Карлос вече не е държавен глава от юни 2014 г.

Заместник-кметът Херардо Писарело припомни, че монархията исторически се свързва с една Испания "на привилегии, които не са достойни за 21-и век".

Дебатът обаче не се ограничава до Барселона. В централния град Сарагоса кметството, ръководено от Педро Сантистеве от "Подемос", се опита да преименува общинската спортна зала "Фелипе Шести" с надеждата да я нарече на местен треньор по баскетбол.

Хосе Мария Гонсалес, новият кмет на Кадис в южната област Андалусия, също от "Подемос", пък смени снимката на Хуан Карлос в офиса си с тази на известен местен анархист.

Почти 80 години след гражданската война (1936-1939 г.), която завърши с поражение за републиканците и въвеждане на диктатурата на Франсиско Франко до 1975 г., някои виждат в това исторически реванш в страна, където раните от този конфликт така и не са изцяло излекувани.

"Това е историческият реванш на най-крайната левица, която не взе участие в прехода" към демокрация, смята историкът Абел Ернандес.

"Това е проява на нечувствителност към краля (Хуан Карлос), който е допринесъл за 40 години стабилност и демокрация", заявява Сесар де ла Лама, официалният биограф на краля.

Хуан Карлос бе посочен като приемник начело на испанската държава от диктатора и като такъв за поддръжниците си той е символ на успешен преход от диктатура към демокрация, позволявайки въвеждането на парламентарна монархия.

В този преход бивши франкисти, социалисти, комунисти и каталунски националисти заедно изготвиха конституцията от 1978 г., която е символ на помирението.

С атаката си срещу символите новите кметове целят да поставят под въпрос именно текста на основния закон.

От 2010 година монархията вече не е недосегаема, след като бе опетнена от корупционни скандали, засягащи втората дъщеря на краля, инфантата Кристина и съпруга й Иняки Ургандарин.

А ловните излети в Ботсвана на крал Хуан Карлос през 2012 г., тези любими негови авантюри насред кризата, само затвърдиха отрицателните впечатления.

След абдикацията му синът му Фелипе Шести се опитва да поправи накърнения облик на двореца, но тези нови атаки показват, че усилията му не са твърде ефективни.

В Испания е възможно да се критикува монархията - в сатирични списания или в изкуството, като изложената в Музея за съвременно изкуство в Барселона картина на содомизиран Хуан Карлос, който повръща цветя. Краят на табуто стигна и до политиката.

Последните събития "засега са само жестове, но зад тях стои идеята да се премахне парламентарната монархия и тя да бъде заменена с република", смята преподавателят по конституционно право в Националния университет за дистанционно обучение Антонио Торес дел Морал.

Така например "Подемос", която е третата политическа сила в страната, иска да се свика Велико народно събрание, което да изготви нова конституция и да дебатира по идентичността на държавния глава.

"В Испания републиканската идеология е доста разпространена, макар и да не се споделя от мнозинството граждани и тази тема ще трябва да се обсъди рано или късно", заяви Морал.
 

/БТА/