Синодът заради еднополовите бракове: Това е само между мъж и жена

На 5 септември Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Коилова и Бабулкова срещу България и задължи България да създаде правна рамка, която да признае еднополовите връзки.

По този повод Светият Синод излезе със становище по отношение на повдигнато дело срещу България в опит за легализиране на еднополовите съжителства. В юридически добре аргументирана позиция по казуса  "Бабулкова и Коилова срещу България" Синодът настоява правителството на РБългария да обжалва решението на ЕСПЧ по това дело и да защити авторитета на страната ни като суверенна правова държава.

В становището се дава изчерпателна правна аргументация и обосновка защо и на какво основание правителството следва да поиска преразглеждане на делото.

Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия, основавайки се на учението на Христовата църква за човека като велико Божие творение, националната конституционна идентичност на България и върховенството на закона, няма право и не може да си позволи да не отстоява последователната си позиция по въпроса за понятието „пол“, брак, семейство и защита на децата.

Бракът и семейството, разбирано като благословен от Бога съюз между мъж и жена, са вековна неприкосновена ценност за християнството. За християнството съществува едно единствено понятие за пол, което произтича от биологичното (естество) устройство на човека като Божие творение.

Вижте част от позицията на БПЦ:

І. В решението си от 05.09.2023 г. по дело 40209/20 Коилова и Бабулкова срещу България ЕСПЧ е достигнал до извода, че Република България е допуснала нарушение на чл. 8 от Конвенцията, тъй като не е осигурила правно признаване и защита на връзките между лица от еднакъв пол.

Св. Синод настоява Правителството на Република България да поиска преразглеждане на Решение  № 40209/20 от 05.09.2023 г. “Бабулкова и Коилова срещу България“, съгласно чл. 43 КЗПЧОС, за да защити авторитета на България като суверенна правова държава. Считаме, че са налице и двете хипотези, предвидени в т. 2 от чл. 43 на Конвенцията, а именно:

- делото повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането й;
- делото повдига сериозен проблем с общозначим характер.

В отговор на поставения въпрос КС е приел, че в "разбирането за понятието "пол" конституционният законодател през 1991 г. не е вложил друго съдържание, освен традиционното, т. е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда допълнителни социални и граждански проекции, свързани с личния и семеен статус на лицата". Съдът е изложил също така, че "зачитането на националната идентичност на Република България като член на Европейския съюз (ЕС) изисква съобразяване на установените в Основния закон на страната принципи, ценности и традиционни разбирания, обусловили конституционната уредба на брака ("доброволен съюз между мъж и жена") и семейния статус на лицата."

Въпросът за предимството на публичния интерес спрямо претендирания индивидуален интерес на отделни лица за признаване и защита на връзки между лица от еднакъв пол е решен еднозначно от КС в полза на публичния интерес, защитен от Конституцията, която разбира "понятието "пол" в неговия биологичен смисъл, отчитайки „историческата и духовна традиция, формирала ценностните разбирания на българското общество, които именно са вградени в действащата Конституция".

ЕСПЧ е надхвърлил предоставената му от ЕКЗПЧОС компетентност, приемайки, че Република България е извършила нарушение на чл. 8 от Конвенцията, тъй като не е въвела национална правна уредба, регулираща взаимоотношенията между еднополовите двойки.

Правното регулиране на обществени отношения относно семейството и брака не е предмет на компетентност на ЕСПЧ или друг наднационален орган, нито такъв орган има право да изисква от националните държави въвеждането на определена правна регулация в този смисъл. Чл. 12 от Конвенцията предвижда това да бъде извършено единствено в съответствие с националните закони и не би могло да бъде другояче.

Категорично неприемливо е, по тълкувателен път, чрез дейността на ЕСПЧ, да се пренаписва Конвенцията, като се добавят "ценности", които договарящите страни в лицето на РБ не са припознавали нито към датата на ратифицирането на Конвенцията, нито към настоящия момент. Волята и желанието на РБ, ратифицирайки Конвенцията, в съответствие с Конституцията на РБ, е именно опазване правата на семейството, разглеждано като съюз между мъж и жена, но не и като съюз между лица от един и същ пол.

Въвеждането на подобни ценности в разрез с националната идентичност и оказването от ЕСПЧ на натиск за приемането им поставя въпроса необходимо ли е РБ да е част от механизъм, който защитава "ценности", които не се споделят от РБ и за които в българското общество има единодушие, изразено в Конституцията и правовия ред в страната.

Дори и да има промяна в обществените отношения, нагласи и разбирания относно еднополовите двойки в други държави, ратифицирали Конвенцията и предвидили национална регулация, това не би могло да се ползва като достатъчно съществен аргумент за оказване на натиск върху Република България да въведе подобна национална регулация, тъй като по смисъла на Конституцията на РБ не може да има съюз между лица от един и същи пол."

Безспорно всички лица имат право на зачитане на личния и семейния живот, но семейният живот и по смисъла на чл. 12 от ЕКЗПЧ, и по смисъла на българското законодателство предполага връзка между мъж и жена, а не връзка между лица от еднакъв пол. Не се противопоставяме на това, че хората, които имат връзка с представители на същия пол, имат необходимост от зачитане на личния живот, но се противопоставяме на това подобни връзки да се приравняват на „семейни отношения“ и да се считат за нещо нормално.

Министерският съвет на Република България е задължен да изпълнява Решенията на Конституционния съд, поради което следва ясно и категорично да заяви пред Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека, че Народното събрание не може да приеме правна рамка, за да защити съюза на лица от един и същи пол, защото това би било противоконституционно. Решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Отвъд всички човешки правни принципи, стоят Божиите закони. Ние християните не можем и не следва да бъдем безразлични, когато пред очите ни се върши неправда. Божието наказание ще застигне не само тези, които вършат зло, но и тези, които мълчат и не го разобличават. Всеки един от нас ще отговаря пред Бога и съвестта си за собствените си действия. Така, както ние в днешно време не познаваме Бога, не спазваме Неговите закони и живеем греховно, неизбежен е денят, в който ще се срещнем с Него и най-страшните думи, които ще чуем, ще бъдат: „Не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда“(Лк. 13:27).

Ето защо, Правителството на РБ следва да поиска преразглеждане на делото от Голямото отделение, тъй като постановеното в решението противоречи на Конституцията на РБ, върховенството на закона и налага нови международни задължения, които никога на са поемани чрез демократични процедури....

Призоваваме МС да изпълните своя държавнически дълг и да предприемете действия за преразглеждане на Решението на ЕСПЧ от 05.09.2023г. по дело 40209/20 Коилова и Бабулкова срещу България."

Припомняме, че до вторник, 5 декември тази година, е крайния срок, в който правителството може да обжалва това решение.Цялото становище на Светия Синод може да видите на: https://bg-patriarshia.bg/…/stanovishte-na-sv-sinod-na-bpts…