Опасността от снежната слепота е повишена в планината

Доц. д-р Андрей Андреев е управител на очна клиника „Ден”. Той е заместник-председател е на Съюза на очните лекари в България.

- Доц. Андреев, какво представлява снежната слепота, как се получава тя?

Окото е орган с много сложен строеж. По хармоничен начин то съчетава няколко вида различна тъкан – кръвоносна, нервна, мускулна и колагенна. Окото е и един от най-добре инервираните органи и поради тази причина, е изключително чувствително към всякакви възпаления или травми. 

Всяка промяна, свързана с околната среда и смяната на сезоните, влияе на очите. Една от големите опасности за тях през зимата е снежната слепота. 

Снежна слепота, или остър фотокератит, е състояние, което настъпва при излагане на очите под продължителното въздействие на ултравиолетови лъчи от късовълновия светлинен спектър. В зависимост от силата и интензивността на UV-лъчението, може да се получи ерозия на роговицата и дори поражения на ретината. 

Най-честата причина за заболяването е излагане на очите на отразена от обширни водни, снежни или ледени повърхности слънчева светлина, което е характерно за високите географски ширини. Подобно състояние обаче се наблюдава и при облъчване на очите от заваряване, електрическа дъга и други подобни. 

То носи наименованието „снежна слепота“, защото се наблюдава най-често при скиори и алпинисти високо в планината, когато не са използвани протективни очила.

До какви усложнения може да доведе снежната слепота и как да се предпазим от нея може да прочетете на Puls.bg