Кога се прилага венозното хранене

Съществуват редица болестни състояния, при които възниква необходимостта от заместване на дадено вещество посредством разтвор, въвеждан венозно. Това важи, както за течностите, така и за различните електролити, колоиди, соли и т.н. Най-често понятието венозно хранене се използва за въвеждането отвън на разтвори, съдържащи въглехидрати, аминокиселини, мастни киселини или микроелементи, което да замести недостигът им.

Към венозно хранене се пристъпва, когато болният за кратък или по-просължителен период е в безсъзнание или в крайно тежко състояние и не може да приема храна през устата. Това важи също и за лицата с частично или пълно отстранени хранопровод или стомах, до конструиране на алтернативен път за хранене. Съществуват и други, по-редки, но особено сериозни състояния, налагащи заместване на жизненоважните хранителни съставки.

Какви основни видове заместителни разтвори съществуват?

Разтворите, заместващи белтъчен недостиг са разнобразни по броя, вида и количеството на съдържаните аминокиселини. Някои от тях са чисти, докато други са комбинирани с разнообразни електролити. Най-често използването им се налага при тежък белтъчен недостиг, поради ниско производство в черния дроб или прекомерна загуба от бъбреците.

Подвид на тези разтвори са средствата, съдържащи чисти плазмени белтъци, например албумин, който влиза в съображение и при редица други състояния - тежки изгаряния, шок, остри кръвозагуби и други. Освен за да заместят белтъчните липси, чрез вливането на подобни разтвори се спомага за изграждане на останалите белтъчни продукти в организма, като ензими и хормони и поддържане на правилния метаболизъм.

Пълният текст може да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.