Войната промени правилата: Може ли Молдова да си върне Приднестровието?

Трафик на хора, стоки и пране на пари - Приднестровието е "черна дупка" за мръсни сделки. Войната в Украйна обаче може да доведе до окончателния край на самообявилата се република. DW пише в свой анализ защо.

Руският президент Владимир Путин направи не една грешна преценка по отношение на войната, която започна в Украйна. Досега той не успя да победи съседната държава и вероятно това никога няма да се случи. Провали се и в опита да парализира и раздели Европейския съюз и НАТО. И още: противно на намеренията му, той приближи Украйна, Грузия и Република Молдова до европейската интеграция много повече, отколкото те някога са смеели да се надяват.

Вероятно предстои още сметки да не излязат. Например за разрешаването на конфликта в Приднестровието. В тясната ивица на Молдова, разположена на левия бряг на река Днестър, Русия демонстрира за първи път след разпадането на Съветския съюз през 1991-1992 г. как може да дестабилизира и раздели една независима република, да въоръжи лоялни на Кремъл сепаратисти, да разпали война, да създаде псевдодържавни структури и по-късно да замрази конфликта за дълго време.

Приднестровието - една "черна дупка" в Европа

В Приднестровието, което е около 200 километра дълго и най-много 30 километра широко, и до днес са разположени около 2000 руски войници. В северната част, близо до село Кобасна, се намира един от най-големите оръжейни складове в Европа - в него се съхраняват около 20 000 тона боеприпаси и оборудване от стари руски запаси. Въпреки че през 1999 г. Русия официално се ангажира да изтегли войските и оръжията си в рамките на няколко години, тя така и не спази това обещание.

От повече от 30 години Приднестровието е една "черна дупка" в Европа, както я определи и Европейският парламент в свой доклад от 2002 година. Икономически регионът се спасява от колапс с парични преводи от Москва, както и с контрабанда, трафик на хора и пране на пари. Украйна също има своя принос: След 1992 г. украинските управляващи елити, заедно с руски икономически служители, създават контрабандна верига през Приднестровието, която укрепва региона икономически и прави невъзможно Република Молдова да контролира сепаратистите. Постепенно обаче корумпираният елит на Молдова също се включва в мръсните сделки.

Икономиката на Приднестровието зависи от нелегалното придвижване на стоки към и от Одеса и други черноморски пристанища. Основата на тази търговия е положена още през 90-те години на миналия век, когато първият "президент" на самопровъзгласилата се сепаратистка Приднестровска молдовска република Игор Смирнов е приет тържествено от тогавашния украински президент Леонид Кучма. Твърди се, че зетят на Кучма е бил собственик на една от най-големите стоманодобивни компании в Приднестровието. През годините и други политици в Киев са се изкушавали от възможността да правят "бизнес" със сепаратистите.

Краят на войната ще доведе и до край на самопровъзгласилата се република?

Днес Киев признава, че има морален дълг към Молдова, защото десетилетия наред е толерирал и дори се е възползвал от "черната дупка" в Приднестровието. Близките до властта в Украйна медии се занимават с темата и спекулират, че руска загуба във войната в Украйна би означавала и край и на проруската псевдорепублика.

След като години наред украинските и молдовски власти си затваряха очите за нелегалните практики в Приднестровието и представители на двете държави печелеха от тях, пише украинският журналист Сергей Сидоренко в "Европейска правда", руската война срещу Украйна промени всичко. Украинците разбраха, че Приднестровието е заплаха за сигурността им. Въпросът е как да бъде премахната тази заплаха.

След началото на войната украинската армия блокира с танкове границата с Приднестровието. Това спря контрабандата, а сепаратисткият режим в Тираспол започна да се оплаква от "икономическата блокада" и призовава Русия да ги спаси. Планът Русия да превземе Украйна и да анексира Приднестровието обаче се провали заради съпротивата на украинската армия.

Кишинев иска да реши проблема по мирен път

Самата Република Молдова настоява конфликта със сепаратистите да бъде решен по мирен път и по начин, който няма да повлияе на проевропейския курс на Кишинев. Президентката на Молдова Мая Санду заяви, че страната трябва да стане член на ЕС до края на това десетилетие.

"Кървавата агресия на Руската федерация срещу Украйна засили желанието на молдовците да избегнат войната на всяка цена. Това е най-простият отговор на широко разпространената в Украйна идея, че украинските въоръжени сили трябва да помогнат на Молдова да се отърве от сепаратизма и руснаците в Приднестровието. Няма обстоятелства, при които Кишинев би се съгласил с действията на украинските сили на своя територия", пише Сидоренко и добавя, че Киев е разбрал това.

Макар правителството в Кишинев да инвестира сериозни средства и рекорден бюджет в отбраната за 2023 година, то изключва възможността за военен конфликт с Приднестровието и акцентира върху икономическия натиск като средство за борба с режима в Тираспол.

Молдова е зависима от Приднестровието, но не за дълго

"Всички сме в една и съща лодка. Не бива да я разклащаме", заяви неотдавна молдовският вицепремиер по реинтеграцията Олег Серебрян. Република Молдова всъщност е зависима от доставките на електроенергия от централата "Кучурган", която се намира в Приднестровието. Тя от своя страна се захранва с руски газ, който се доставя от Кишинев до Тираспол. Парадоксално, но за Молдова се оказва необходимо да финансира сепаратизма, тъй като без електричеството от "Кучурган" в страната ще цари мрак.

Но това скоро може да се промени. В Република Молдова с пълна сила се работи по плановете за постигане на независимост от електричеството от Приднестровието и газа от Русия. Когато това се случи, Приднестровието може само да се обърне към Кишинев. Защото без контрабандните маршрути през Украйна и доставките на газ от Кишинев самопровъзгласилата се държава не би могла да оцелее.