Новият коронавирус – ефектът на горещините за възрастните в Европа

Докато духа лек, горещ ветрец в хола на апартамент в жилищна сграда, 75-годишната Доната Грило, преживяла трудно лечение на рак, седи до вратата към терасата, придържайки мокра гъба към врата си.

По този начин Грило се охлажда тази седмица, докато температурите в Рим надхвърляха 41 градуса по Целзий.

Тя няма нито климатик, нито вентилатор, нито дори работещ хладилник в тристайния си апартамент в голям жилищен комплекс в периферията на града.

„Не ходете никъде, прекалено е горещо и опасно за вас“, съветва я Карлота Антонели, 28-годишна работничка към римокатолическата благотворителна организация „Каритас“, по време на последното ѝ посещение.

Продължителните горещини, които връхлетяха Италия и останалата част от Южна Европа, принудиха онези, които могат да си го позволят, да потърсят подслон в климатизирани апартаменти и офиси или в крайбрежни курорти. Но за много възрастни хора горещините са се превърнали в новия коронавирус, пише New York Times.

Високите температури сковаха континента като скорошната пандемия, връщайки полузабравената изолация за много възрастни хора, заплашвайки тяхното здраве, като същевременно принуждават правителствата и социалните служби да предприемат извънредни мерки, за да защитят тази част от населението.

Тъй като температурите се повишават, заплахата за възрастните хора в Европа вече е широко разпространена, като към южноевропейските нации се присъединяват и други страни, които се намират значително по на север, като Белгия.

За Италия екстремните горещини удариха страната в най-слабото ѝ място – възрастните хора – подчертавайки демографска тенденция на застаряване на населението. Около 24 процента от италианците са на възраст над 65 години, което прави Италия страната в Европа с най-голям дял на хората в тази възрастова група, от които над 4 млн. души живеят сами.

Миналата година Италия беше изложена на екстремно високи температури по-дълго от повечето други европейски страни, като претърпя три големи горещи вълни. Почти 30 процента от общо 61 000 души, за които се смята, че са починали миналото лято от екстремни горещини в Европа, са италианци, като възрастта играе важна роля тук. Броят на италианците над 80 годишна възраст сега е около 4,5 милиона, почти два пъти повече от преди 20 години.

„Възрастните хора със съпровождащи заболявания са по-уязвими“, коментира Андреа Унгар, президент на Италианското дружество по геронтология и гериатрия, добавяйки: „Но бедността и изолацията също играят решаваща роля“.

Най-горещото лято в Европа, регистрирано през 2003 г., доведе до смъртта на повече от 70 000 души, като оттогава населението на Италия продължава да остарява.

„В Италия беше горещо още преди 2003 г. и вече имахме голяма популация от възрастни хора, но не както днес“, припомня си Франческа Де Донато, епидемиолог, чийто отдел събира метеорологични и демографски данни от цялата страна, за да издава ежедневните бюлетини със здравни предупреждения, свързани с горещините.

След 2003 г. Италия стана една от първите страни в Европа, която въведе национален план за смекчаване на въздействието на екстремните горещини, базиран на насоките на Световната здравна организация (СТО).

Мерките включват система, която предупреждава хората да променят поведението си, за да защитят своето здраве. Наскоро властите призоваха болниците и общопрактикуващите лекари да обърнат специално внимание на най-уязвимите хора и обособиха безплатен телефонен номер, на който гражданите могат да потърсят съвет или помощ за проблеми, свързани с горещините.

Дни като сряда, когато горещата вълна достигна своя връх, са маркирани в червено в ежедневния бюлетин, който Министерството на здравеопазването на Италия издава, за да предупреди жителите. Телевизионните канали периодично излъчват указанията на министерството, които съветват хората да стоят на закрито в най-горещите часове; да носят светли дрехи и слънцезащитен крем; да пият много вода, да ядат пресни плодове и да избягвате кафе и алкохолни напитки; и да бъдат особено внимателни, когато излизат навън.

Франция, която до голяма степен беше пощадена от горещите вълни това лято, залага на данък, свързан с горещините, за да финансира програми за защита на най-уязвимите хора, включително редовни телефонни проверки или лични посещения по време на екстремни горещини. Освен това страната разполага със система за предупреждение, която правителствата активират всяко лято от 2003 г. насам.

Продължението на материала четете на Investor.bg