Рунд пореден на шпионската игра между Запада и Русия

От началото на войната в Украйна 51 руснаци - бизнесмени или политици, загинаха при странни обстоятелства в страната и чужбина, пише The Wall Street Journal. Наскоро към списъка се присъедниха пилотът, отвлякъл руски хеликоптер Ми-8 и предал го на Украйна, както и 35-годишният син на президента на "Роснефт" Игор Сечин.

Тези и още много случаи показват новите измерения на шпионските войни  - от февруари 2022 година Западът опитва да привлече колкото се може повече шпиони и сътрудници от Русия, а Москва от своя страна - да спре този поток, включително и с наказателни акции, както например убийството на 28-годишния пилот Максим Кузминов, който беше застрелян в Испания преди няколко седмици. Нещо повече - според европейски анализатори руски шпиони са влезли в Европа, смесвайки се с потока от бегълци от режима в Кремъл.

Разбира се, няма никакви доказателства, че Москва или руските власти стоят зад всички тези убийства. В Кремъл обаче не отрекоха обвиненията за смъртта на Кузминов, коментирайки, че той е бил "морален труп", след като се предаде на украинците.

Вербуване

В опит да привлекат повече руснаци на своя страна Украйна отвори 24-часова линия "Искам да остана жив", призовавайки руските военни да се обадят и да се предадат. По данни на украинските власти, които трудно могат да бъдат верифицирани, 260 души са използвали тази възможност. На линията има 26 хил. обаждания, допълват от Киев. В сучая с Кузминов Украйна плати 500 хил. долара за хеликоптера и му даде възможност да остане в страната или да отиде в друга държава. С украински паспорт на името Ихор Шевченко той избра живот в Испания.

Но не само украинците работят в тази насока. Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ например пусна три клипа, с които насърчава руски граждани, особено разузнавачи и служители на службите за сигурност, да си сътрудничат със САЩ.

Тези усилия имат известен успех - Франция например прие Мария Дмитриева, работила за ФСБ. Един от основателите на охраната на Владимир Путин - Глеб Каракулов, избяга на Запад през Турция и в момента неговото местонахождение не е ясно. Михаил Ходорковски коментира, че той е изградил секретната мрежа за комуникации на Путин и го е придружавал в повече от 180 международни визити.

Сред "дезертьорите" е и дипломатът Борис Бондарьов, който работеше в постоянното представителство на Русия в мисията на ООН в Женева. Той напусна поста си в знак на протест два месеца след началото на войната вУкрайна. Според него руските политици имат прост начин да решават такива проблеми - чрез елиминацията им.

Контрадействията

Докато Западът опитва да вербува шпиони, Русия, естествено, работи активно, за да пресече тази дейност. Според коментари звеното, борещо се с дезертьорите от армията, се е разратнало сериозно в годините след началото на войната и сега е най-голямото в състава на ФСБ.

В първите дни на войната службите за сигурност бяха в немилост - стотици служители на руските посолства в европейците столици бяха изгонени заради шпионска дейност, а според анализатори редица висши чиновници във ФСБ са били под домашен арест заради лошата преценка на съпротивата, която ще окаже Украйна. В крайна сметка руският президент Владимир Путин се отказа от чистката в тази важна за режима му служба и даде втори шанс на шпионите.

Според европейски анализатори много от  тях се присъединиха към потока от бегълци от руския режим и Кремъл възстанови изгубените "дипломати" в Европа.

Служителите на разузнавателни служби в Европа и САЩ са категорични - руските шпиони стават все по-активни и смели в опитите да спрат изразяването на алтернативно мнение сред своите съграждани в чужбина. Различните служби - ФСБ, военното разузнаване и разузнавачите в чужбина непрекъснато обменят служители и активи, разказват анализаторите.

В операциите се използват и все повече чужди граждани.

Още подобни материали четете на Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.