Оратница: Влизаме в неизследвани територии на фолклора!

На 30 ноември в Mixtape 5 в София българската група Oratnitza ще представи третия си студиен албум - Alter Ethno, след първото си национално клубно турне от една година насам. Групата съчетава магически фолклорни мотиви със съвременни електронни стилове като трап, дъбстеп и DnB, както и със звученето на инструменти от далечни култури. През последните 9 години Oratnitza показва на българската и чуждестранна публика фолклора през призмата на времето, в което живеем. С допълнение от електронни мотиви, етно музиката им заживява по свой собствен начин.

Новият албум на Oratnitza е първият проект на групата като секстет. Впечатляващата музика на Християн Георгиев (кавал, вокал, мелодика, тамбура), Георги "Хорхе" Маринов (диджериду, гайда), Петър "Бъни" Йорданов (кахон, тъпан) и Иван "Попа" Господинов (вокал), този път е допълнена от красотата на женските фолклорни гласове на Дияна (певица във фолклорен ансамбъл "Тракия" и "Мистерия на българските гласове") и Ася (певица в "Космическите гласове").

Съвместният им проект разгръща българския фолклор в още по-различна светлина, която създава ново възприятие за народната музика сред публиката. Още за него – от самата група…

Защо точно фолклорът е основния елемент във вашето творчество и как се роди идеята за комбинацията с модерни жанрове като дъбстеп, трап, дръм енд бейс и др.?

Попа: Нещата сами се случиха още като чухме звуците на инструментите. Тогава решихме да работим с фолклор, но по различен начин - по начина, по който искахме да чуем дадени фолклорни песни.

Християн: Също така защото обичаме народната музика. А идеята за комбинация с модерни жанрове не е някаква свръх оригинална еклектика. Ние искаме да проверим как може да звучи народната музика в съвременен контекст, в духа на времето.

Друг интересен акцент от музиката, която създавате е звученето на австралийско диджериду и други екзотични инструменти. Какво свързва точно тези звуци с българското според вас?

Християн: Според мен всеки един екзотичен инструмент може да се свърже с нашия фолклор. Мисля, че не е важен толкова инструментът, колкото човекът, който свири на него. Ако той има интерес или любов към българския фолклор, то тонът или звуците, които изсвири, ще могат с лекота да се свържат с нашата музика!

Попа: Самото звучене е доста подходящо да се експериментира с фолклорната музика, защото имаме подобно в родопската, шопската и други фолклорни области с основни лежащи тонове и мелодии.

На 30 ноември в Mixtape ще представите Alter Ethno - третият ви студиен албум. Разкажете малко повече за това какво да очакват почитателите ви и от къде дойде вдъхновението за създаването на този проект?

Ася: Не искам да издавам много, за да не разваля изненадата, но на феновете ни ще кажа да очакват неочакваното, да са готови за много яка музика и интересни гост - музиканти!

Попа: Третият ни албум е много различен като звучене и цялостна концепция. Излизаме от акустичния звук и вкарваме малко ток. Освен това, този албум е доста музикантски, със стабилни дръм секции, саксофон, синтове и др.

Християн: Новата ни музика е смела стъпка в неизследвани досега територии. Тя изразява нашето неспирно търсене. Ние искаме да запалим хората. Могат да очакват да чуят 100% искрено направена народна музика, като по-добре да забравят каква е била досегашната им представа за това.

Вие сте музикална формация, която хората харесват и познават не само в България, но и чужбина. Как възприемат чужденците звученето на български фолклор, в комбинация с модерни жанрове?

Ася: Хората в чужбина много харесват нашата музика. Комбинацията на български фолклор с модерни жанрове им допада и на всеки наш концерт се забавляват много!

Попа: Слушат музиката и груува! Именно това, че смесваме фолклор с модерни стилове ни е и стъпалото, с което правим впечатление и зад граница.

Как бихте определили чуждестранната публика, в сравнение с тази в България. Намирате ли някакви прилики и разлики?

Ася: За мен лично единствената разлика е, че в чужбина много по-лесно се приема смесването на фолклор с модерните стилове, като dubstep, trap и DnB. В България, както има хора, които ни симпатизират, така има и други с по-традиционни разбирания за фолклор, които не усещат музиката ни и това, че я преобразяваме по модерен начин.

Попа: Приликите са, че всички се кефят без значение, дали разбират текста или не, а разликата е, че едните са чужденци и не могат да чуят посланието в лириката, а при българската публика се разбира и едното и другото!

Християн: Може да се каже, че публиката навсякъде има общи черти. Хората идват на концерт, за да бъдат развълнувани, да се забавляват. Ние успяваме да развълнуваме хората с този звук.

У нас се забелязва засилен интерес към фолклора и народните мотиви сред младите хора. Забелязвате ли такива тенденции извън страната?

Ася: Бих казала, че и сред чужденците има такива тенденции. На все повече наши концерти извън страната, хората се интересуват от вида на нашите костюми и разпитват за значението на шевиците, които носим. Да не споменавам, колко от тях съм виждала да пеят текстовете на нашите песни, без да знаят значението на думите! Това за мен е страшно вдъхновяващо и съм щастлива, че и в чужбина хората се вълнуват така от нашето фолклорно богатство!

Автор: Радина Владимирова