106 г. по-късно! Холивудският талант Тодор Живков

Големите държавници са големи актьори. Трябва да играеш на домашната и световната сцена под аплодисментите на свои и чужди. С овациите храниш народа, който все се оплаква, че е гладен.

Тодор Живков е нашият пример в учебниците по политология как се управлява със сценични изяви. Само Роналд Рейгън мери ръст с актьора от Правец. Двамата имат много общо помежду си. Родени са през 1911 г., започват кариерата си като актьори, по-късно влизат в коридорите на властта.

Първата роля на Рейгън е през 1937 г. в холивудската кинолента "Любовта е във въздуха". До края на 1939 г. той има вече 19 филма.

Същата година и Живков дебютира. Нашето дарование поставя пиесата "Три синджира роби" в търновското село Дъскот. Сетне отива в пазарджишкото Лесичево, където режисира "Хан Татар" и "Дъщерите на Ефремов". Следната 1940 г. е в самоковското Говедарци с "Хъшове".

От тези постановки най-сполучлива е "Хан Татар", разказва "24 часа". В нея Живков изпълнява главната роля, като вгражда в образа шекспировски драматизъм с нюанси от стилистиката на Холивуд. Спектакълът е посрещнат възторжено от публиката и критиката. Вестник "Подем" пише:

"На 23.ХІІ.1939 год. сформираният местен любителско-артистичен ансамбъл изнесе с небивал и завиден успех пиесата "Хан Татар" от Никола Икономов. Пиесата е битова и успешно издържана и допада еднакво както за градска, така и за селска публика. Естествената, непринудена и вдъхновена игра на любителите артисти беше изслушана със затаен дъх от публиката и възнаградена с възторжени овации и чести аплодисменти от страна на публиката. Дадоха отлични игри г-жа Стибенка Ф. Софронова (у-ка при прогимназията) и г-н Тодор Живков в ролите: на Меглена и Хан Татар. Същите извикаха от публиката спонтанни адмирации и изтръгнаха затрогващи сълзи от умиление. Ний възхваляваме почина да се изнасят чести театрални спектакли на селската сцена, а също така и непосилния труд и създаденото дело на младия и енергичен режисьор г-н Живков".

Тодор Живков репетира по партизански пътеки, в землянки и мандри, на явки с пароли на уста. През октомври 1943 г. се провежда Втората мургашка конференция на отряда "Чавдар". Това е аудитория, която ентусиастът не може да пропусне.

Веселин Андреев (Андро) описва актьорските умения на Тодор Живков (Янко): "Очите му ту се усмихваха, ту се замъгляваха студени, щом заговореше за врага, в усмивката му имаше нещо хитровато, благоразположено и много бързо ставаше иронична или убийствена, цялото му лице бързо се менеше".

На 9 септември 1944 г. идва победата. Партията оценява по достойнство актьора от Правец и решава да го прати на парламентарната сцена.

На 27 октомври 1946 г. са насрочени избори за Шесто Велико народно събрание. То трябва да смени Търновската конституция с Димитровска. В навечерието на вота Георги Димитров пуска директивата: "Опозицията по своя характер, по своите дела не е българска опозиция, а чужда агентура! Да се гласува за тази противонародна опозиция, това значи да се забива нож в гърба на нашата народна република!"

Борбата е крайно ожесточена. Печатът гъмжи от сигнали за насилия, манипулации и фалшификации. Въпреки издевателствата от 465 места в събранието опозицията печели 99. ОФ партиите вземат 89, а ортодоксалните комунисти сядат на 276 плюс 1 - това на ботевградския народен представител Тодор Живков.

Много важен е този мандат, защото на Живков партията възлага да изиграе исторически парламентарен спектакъл.

Представлението е насрочено за 4 февруари 1947 г. Това е денят на Живковата мастерпиеса.

"Има думата народният представител Тодор Живков", вдига завесата председателят Васил Коларов. Актьорът започва монолог в стил: "В котилото на порока".

С ювеналовски патос рисува столицата София като гнездо на политическия разврат. Както някога в балкана, Живков вдига показалец над главата си и внезапно го забива надолу.

"Тук - сочи той - са щабовете на продажната опозиция, които фабрикуват и разпространяват злостни слухове и лъжливи речи. Тук са международните шпионски служби, които фактически ръководят централите на Никола Петков и Коста Лулчев; тук са финансовите източници, чуждото злато, за съжаление, което прави от българи платени агенти на чужди сили. Тук се чувстваше най-тежко атмосферата на външния натиск".

Червеното мнозинство ръкопляска, а Никола Петков допълва от място: "Тук е огромната ти глупост!"

Живков игнорира Петков и минава в конкретика: "Ще ви съобщя само някои от провокациите на опозицията в София. Опозицията оглуши света със своя предизборен митинг. Даже и тук се заяви лично от Никола Петков, че това е най-грандиозният митинг, който е ставал в България".

"Това е вярно, 100 хиляди души", потвърждава водачът на опозицията.

"Около трибуната - продължава Живков - покрай лидерите личаха все отбор юнаци, осъдени от Народния съд и помилвани германски агенти, уволнени за фашистка дейност офицери и чиновници, стари политически грешници, спекуланти и прочее, натруфени дами, зози и суинги. Повечето от знаменосците на опозицията - това бяха бивши ратници и легионери".

"И четири танка имаше там! Не ги ли видяхте?", суфлира досадният Петков.

Тодор Живков поема глътка въздух: "Много от гражданите, за да се овладеят, хапеха устните си и мълчаха, а тия, които не можеха да се въздържат и викаха: "Да живеят Сталин, Тито, Димитров!", бяха малтретирани".

Моноспектакълът продължава един час. Такива като Никола Петков, които не отбират от сценично изкуство, се подиграват. Ценителите на Мелпомена обаче възторжено аплодират таланта. Без значение на партийната окраска. Опозиционерът Кочо Бонев например възкликва: "Този е добър за шпикер на Радио "София!"

Парламентарната изява на Тодор Живков е прицелена стратегически. Представлението е пролог към ликвидирането на българската опозиция.

Няколко месеца по-късно е отнет депутатският имунитет на Никола Петков. На 16 август 1947 г. той е осъден на смърт, екзекутиран е на 23 септември. Другите инакомислещи са командировани по затвори и концлагери.

Пусната е желязната завеса, която след четири десетилетия актьорът Роналд Рейгън ще вдигне.