Асен от "Филиповци" – надежда от "Отбор на надеждата"

Време е за промяна, казва вратарят за пътя от Световното по футбол за бездомни хора
22 яну 2020 15:00, Петя Славова
7

Снимка: "Отбор на надеждата"

Виж други галерии »
Пътят от столичните квартали "Факултета" и "Филиповци" до Световното първенство по футбол за бездомни хора и футболен клуб "Пирин" (Благоевград), не е кратък, макар че може да се извърви за малък отрязък от време.

Същото важи и за пътя от манталитета на общността, в която си израснал, и готовността да се разграничиш, залагайки на друг модел на мислене и поведение, задължителен за целите, които си поставяш.

И за двете пътешествия, приличащи на бягане с препятствия, каквито са външните обстоятелства и вътрешните бариери, основните инструменти са вярата, дисциплината и мотивацията.

Асен Трайков, национален вратар на "Отбор на надеждата” 2019 изтъква, че може би това е дарбата му. Има талант за футбол. Притежава и умения. И все пак личните качества, които е изградил и продължава да усъвършенства, са тайната съставка на успеха му.

"Винаги искам максимума. И си вярвам. Как съм станал толкова уверен в себе си? От малък съм такъв. Може пък да ми е дарба. Но и животът учи".

Асен е израснал в квартал "Филиповци", а в последните години живее със семейството си във "Факултета". Приятелите му го наричат Геврека, защото като дете не можел да произнася думата. Днес Геврека е пример за подражание на много младежи. Той е само на 16 години, а вече има десетки футболни мачове зад гърба си. Асен беше с най-голям принос за третото място на българския тим в Световното първенство по футбол за деца в неравностойно положение – SATUC, през 2018 година. Той стана вратар на първенството, като наградата му беше връчена лично от принцесата на Катар – Шейкха Ал Тани, основател на фондация "SATUC".

Асен беше понесен на ръце от съотборниците си и получи поздравления от именити футболисти, сред които и португалската легенда Нуно Гомеш. Беше славен миг, който Асен е прожектирал в съзнанието си преди това. Както направил с избирането си за национален вратар в "Отбор на надеждата" 2019. Представителният тим се класира на 12-то място на Световното първенство по футбол за бездомни хора в Кардиф (Уелс). "Откакто играя футбол, за всяка година имам награда. Имам пет индивидуални и три за първо място. Мисля си, че ставам най-добър вратар и бам – ставам. Да, усещам, че имам огромна отговорност, но я приемам. На вратата съм уверен и сигурен. Вярвам си и това е!".

Баща му работи като санитар в Александровска болница, а майка му – в киното на столичен мол. Подкрепят го в стремежите му да се бори за професионална футболна кариера. Родителите му, както и самият той, не одобряват това, което се случва в ромските квартали. "Манталитетът, начинът на мислене да се руши, да се гледа първо личната изгода”. Не важи за всички, но е някак установено като житейска философия, която пречи на личностното израстване. "Смятам, че е време за промяна и я усещам. Виждам и по другите момчета, полагат усилия и нещата им се случват…

И във Facebook писах: "Подаръци няма. Дава ти се шанс, ти се възползваш и това е!”. Казах на родителите си, че ако ми провърви и успея, ще променя начина си на живот. Няма да живея в затворено общество, в което няма много възможности. Прецених, че дори да не стана професионален футболист, искам да се реализирам чрез футбола. Смятам, че друг начин няма. Ето, виж какъв късмет: "Време ти е за промяна", показва Асен какво пише на капачката от сока, който си е купил току що. Той тренира футбол от 11-годишен във ФК "Обеля". В рода на майка му има изявени футболисти. Прадядо му дори е прочут вратар в мачове между столични квартали.

Бате Мето, както всички наричат Методи Асенов, също е добре известен. Повече от 20 години Методи провежда безплатни футболни тренировки за децата от "Факултета". Днес той продължава да се занимава със спорт и се е посветил на децата от квартала, посещаващи "Център на надеждата”, открит от „Спортс Мениджмънт България” – компанията, създала проекта „Отбор на надеждата”. Методи Асенов подава ръка и на Асен Трайков.

Предлага му да тренира за социалния ФК "Конкордия". Асен се присъединява към тима, с който по-късно представят България на Световното първенство – SATUC. Събитието, което се проведе на Национална футболна зала „Бояна”, беше организирано от фондация SATUC и Български футболен съюз. Партньор на събитието беше и компанията "Спортс Мениджмънт България", ръководена от Виктор Кирков. Срещата с мениджъра на „Отбор на надеждата” е съдбоносна за Асен. "След запознанството ми с г-н Виктор Кирков вдигнах високо летвата”. Младежът е поканен да се включи в селекционните турнири за "Отбор на надеждата" 2019. "Не бях точно сигурен, че ще бъда сред избраните, но вярвах много в себе си".

Световното първенство по футбол за бездомни хора в Кардиф (Уелс) за Асен Трайков е първо участие в спортно събитие в чужбина, първо пътуване със самолет и не на последно място – солидно изпитание за характера му. „Освен за футбола, научих и много неща за живота от селекционера Борислав Фердинандов, от треньора Младен Христов и Виктор Кирков”. Селекционерът разговарял с младежите като със зрели хора. Обяснявал детайлно какво и как трябва да се прави, давал примери. Говорели много и за футбол, и за живота.

"От Виктор Кирков също научих много. Това за целите ми остана в главата. На три пъти казах, че мечтая да стана един от най-добрите вратари и да играя в националния отбор. И той: "Аз колко пъти да ти обясня, че не трябва да мечтаеш, а да си поставяш цели?!”. И аз: "Добре, извинете!". Виктор отвърна: "Не ми се извинявай! Трябва да мислиш!”, споделя Асен през смях. Той с вълнение си припомня силните мачове на националния тим на световното и историческата победа срещу Бразилия.

Българският отбор губи след дузпи при първата среща. „Чувствах се виновен! Вкараха ми два гола  по време на мача. След това при дузпите изпуснах една. Васко би дузпата за нашия отбор и пропусна. В съблекалнята всички бяха намръщени… Разревах се. Васко също се разрева. Прегърнах го: „Ей, главата горе! Това ни е пети мач. Имаме още 10”. Тренерът каза: „Аз се радвам, че вие ревете. Имате характер”. И аз: „Ако ни паднат, ще ги бием! Сигурен съм!”. Всички го казахме. Надъхахме се и се представихме отлично на другите мачове. Когато вече във втората група пак се паднахме да играем срещу Бразилия, тренерът каза: „Нали го искахте? Ето ви Бразилия! Сега искам да победите!”. Дадохме всичко от себе си и победихме. Радвахме се, но май, като се прибрахме, осъзнахме, че е историческа победа”. 

Днес Асен играе за ФК „Пирин”. Виктор Кирков го представил на клуба от Благоевград. След две тренировки младежът бил приет в юношеския им отбор. Само четири месеца по-късно треньорът Радослав Митревски му се обадил: „Вече си с мъжете. Честито!”. От 6 януари Асен тренира с мъжкия отбор на ФК „Пирин”. Посещава гимназия в града. В началото му било трудно да свикне с новата среда. Все пак е само на 16 години, а и за първи път се разделя със семейството и приятелите си за толкова дълъг период. „Вече се чувствам добре. Имам приятели”. И продължава да учи уроците във футбола и в живота. Гледа мачове, запаметява техники, стратегии, помни всички напътствия на треньорите. Чете статии в интернет за футболисти, като се интересува не само от спортните им умения, а и от психологическата нагласа, с която успяват да допринесат за успешното си представяне.

Затова Асен Трайков бързо отговаря на въпроси, отнасящи се за емоциите, комуникацията и правилният модел на мислене. „Когато правя грешка по време на мач, мисля защо и как я направих, какво трябваше да направя и забравям. Започвам да мисля за напред, гледам мача, говорим с момчетата… Много е важна комуникацията между мен и отбора, защото участвам в подреждането на защитата. Ако примерно топката е вдясно, а отляво някой захожда, трябва да кажа на левия бек да го покрие. Викам по време на мач: "ниска преса" или „висока преса”, ако случайно са забравили думите на треньора. Аз понеже помня много… Не задълбавам в мрачни сценарии. Това е игра на мозъка. Нищо повече! Хората са казали, че човек се учи от грешките си. Умният – от грешките на другите”. Той се стреми да прави и двете, без да залита в негативни емоции, които по време на мач могат да повлияят на представянето му. Добре знае, че ако мисли само за грешката, която е допуснал, и се притесни, ще направи втора, трета… Старае се да контролира емоциите си. Гневът може да е лош съветник.

"Поставил съм си за цел да играя поне в А група. Искам максимума. Какво виждам като максимум? Да стана наистина прочут вратар". Надява се, че скоро ще порасне още на височина, тъй като е важен фактор за поста, на който играе. В краен случай има план Б. И той е да изкара курсовете за треньор по футбол. "Това ми е в кръвта".

Увереността му е свързана с вярата в собствените му възможности и тази в Бог. Припомня хубавите моменти на тренировките с "Отбор на надеждата" и преди всеки мач на световното, когато се молели заедно. Молитвата ги отпускала, ставали по-спокойни и сплотени. "Бог е тук!", казва и сочи главата си. Ако не ходи редовно на църква, а пък прави добрини, какво лошо има? Последната му добрина е организирането на благотворителен турнир в кв. "Факултета" в края на декември миналата година, с участието на 5 юношески отбора от ромските махали в София. Асен и няколко негови съотборници от „Отбор на надеждата“ 2019 събраха близо 600 лева, с които да подпомогнат рехабилитацията в чужбина на Мартин Йорданов от Ботевград, който е на 1 година и 4 месеца.

Парите бяха предадени лично на бащата на детето, който изгледа финала на турнира във "Факултета". "Казах на Бате Мето, че искам да направим коледен турнир с кауза, за да помогнем, а и да покажем на младежите в квартала друг начин на мислене. Да правят добро за другите. Да помагат. Кварталът може да има по-добро бъдеще. Ако имам възможност, ще организирам повече турнири."


7
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
1
 
3
 
! Отговори
Ева преди 8 месеца
Чиста дискриминация към българите, които учат в България и си плащат за това.
3
4
 
6
 
! Отговори
Вервам преди 8 месеца
Браво - това е бъдещ премиер на Булгария.
2
6
 
4
 
! Отговори
+- преди 8 месеца
Браво за момчето!
1
8
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 8 месеца
Браво на Асенчо!
Асене, бьди уверен в себе си подкрепямете братята ромлянии.