Бизнесът: Не минимална пенсия, а пенсия според приноса!

Българската стопанска камара подкрепя вдигането на тавана на пенсиите, защото така се обвързва по-тясно осигурителният принос на получаващите по-високи заплати с размера на получаваната пенсия.

Това каза пред БНР Димитър Бранков, заместник-председател на БСК и член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Бизнес организацията подкрепя и запазването на размера на максималния осигурителен доход на 3 хиляди лева.  

Сред забележките на Стопанската камара към анонсираните промени за догодина е вдигането на минималната работна заплата на 650 лева. Аргументът на бизнеса е, че няма ръст на производителността на труда.

Не са отбелязани крачки на напредък и в областта на медицинската експертиза на работоспособността и прилагането на международната класификация за уврежданията, смята още Бранков.

"Нямаме решение още за фазата на изплащане на втората пенсия от универсалните пенсионни фондове. Нямаме решение по отношение на приходната основа на т.нар. Сребърен фонд. Пропуснахме години наред да бъдат инвестирани средствата на международните капиталови пазари и по най-груби оценки имаме пропуснати доходи за Сребърния фонд от порядъка на над 500 милиона лева, още от предишните години, още преди 2008 година", коментира Димитър Бранков.

С почти 2 милиарда растат разходите за трансфери от държавния бюджет към бюджета на НОИ. От проекта за държавен бюджет за 2021 г. би следвало да стане ясно за сметка на какво се предвижда такъв значителен ръст на приходите и разходите, допълни той.

Разходите за пенсии се предвижда да нараснат с приблизително 17% спрямо бюджета за 2020 г., те ще достигнат около 10 на сто от БВП. Равнището от последните години години е 8.5-9%, отбеляза Бранков и нарече това "значителни повишения, които поставят под риск дългосрочната фискална стабилност на страната".

С увеличаването на минималната пенсия от 250 на 300 лева, практически половината от пенсионерите в страната ще получават такава минимална пенсия, каза още Бранков.

По думите му през последните години имахме забавен ръст на пенсиите спрямо ръста на средната заплата, така че част от тези увеличения са обосновани.

АИКБ прогнозира спад между 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен продукт в зависимост от сценариите - как ще се разрази втората Covid-вълна. Очакванията са на база на резултатите от първото и второто тримесечие и на база на отчетените вече от статистиката резултати за юли и август, както и на база на това, което виждаме като поръчки в компаниите до края на годината и техните бизнес планове, каза председателят на Асоциацията Васил Велев.

"Това е един много голям спад, независимо че е много по-благоприятна прогноза от първоначалната. Нашите очаквания са, че през 2021 година няма да можем да компенсираме този спад", коментира той.

По думите му бизнесът се справя с една криза, по-тежка от тази през 2009, но българският бизнес е силен, той оцелява. През 2021 трябва да има мерки за подкрепа на заетостта и доходите, поне за още няколко месеца, и не по-малко важно - подкрепа на инвестициите в икономиката, смята той.

Според Велев увеличаването на размера на минималната пенсия, което се предлага от управляващите, е грешна и неадекватна политика.

"Минимална пенсия въобще не трябва да има – пенсията е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако някой е с много малка пенсия, тогава влиза в сила социалното подпомагане. Грешна политика е и увеличаване на минималната работна заплата при ръст на безработицата и спад на БВП", посочи още Васил Велев.

Според Велев, ако новият държавен дълг ще се харчи за пенсии и за заплати, това също не е добра политика, защото "ще отидем към гръцки сценарий".