Годината е 1935, а светът бавно се възстановява от Голямата депресия. Цените на селскостопанските стоки на световните пазари започват да се покачват, а доходите на земеделците и индустриалците да се увеличават.
България също не е подмината от икономическата криза, както и от последвалия след това икономически подем. Само четири години по-късно - през 1939 година, брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е 2967 долара за година. По този показател страната ни е наравно с Италия, като изпреварва Португалия, Полша и Унгария.
Австрия е първа по икономически растеж в Европа, а на второ място е България с 12% ръст на икономиката."Началото на 30-те години са изключително драматично натоварени с политика. Със съмнения за корупция, с политически конфликти и така нататък. След преврата от 19 май 1934 г. постепенно политическото положение в България се успокоява. Драматичните обвинения в политически назначения, в корупция, в неадекватност, в ненавременно взимане на законодателни мерки по определени въпроси просто утихват. Това е големият плюс за икономическото развитие на България", казва проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител катедра "Политическа икономия" в УНСС.
А в това бурно политическо време само за една година цар Борис III сменя четирима премиери. През януари 1935 г. на власт е кабинетът на Кимон Георгиев. След него назначава ген. Пенчо Златев от Военния съюз. Той е начело на Министерския съвет само три месеца. От април до ноември същата година кабинетът е оглавен от Андрей Тошев, който пък е сменен от Георги Кьосеиванов, който е началник на канцеларията на монарха, но преди всичко е дипломат с безупречна репутация.
Георги Кьосеиванов е роден на 19 януари 1884 година в Пещера, в голяма фамилия. Учи право в Париж, като след дипломирането си бъдещият премиер се връща в България и постъпва на работа в Министерството на външните работи, разказва доц. д-р Иван Иванов, председател на Комисията по енергийно и водно регулиране. (КЕВР). Той е внук на сестрата на Кьосеиванов – Мария.
"По времето на комунизма се изтъкваше, че той е дворцов чиновник. Нищо подобно, работил е там само пет месеца! Той има 22 години дипломатически стаж, благодарение на който е бил познат практически в цяла Европа със своите принципи, убеждения и визия за развитие на България. И именно по тази причина неговото управление като министър-председател е едно от най-успешните управления до Втората световна война", казва още доц. Иванов.
Като опитен дипломат Георги Кьосеиванов бързо се ориентира в сложната геополитическа и икономическа ситуация в Европа и света. Той е най-активният български министър-председател във външната политика, но опонентите му го обвиняват, че прави "много поклони" на всички съседни на България страни.
"Той се стреми да премахне големите вреди, които нанесе Ньойският договор на България чрез дипломатически стъпки. По тази причина той с Югославия подписва Пакта за вечен мир и приятелство, година по-късно в Солун се подписва Солунската спогодба съгласно, която се премахват военните клаузи от Ньойския договор и това позволява на България да модернизира своята армия. А буквално месеци преди той да напусне министър-председателския пост, подготвя завръщането на Южна Добруджа – действие, което всъщност се финализира след като той вече не е министър-председател", казва още доц. д-р Иван Иванов.
"В областта на външната политика Кьосеиванов образува един много предпазлив тандем с цар Борис. Предпазлив, но изключително успешен бих казал за това, защото те са доста внимателни, когато разчупват табутата, ограниченията на Ньойския договор. Те успяват да уцелят момента, в който да направят това. Както преоръжаването на армията, свикването на редовен набор военна служба през 1937 г.", обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.
По това време емиграция от България към други страни почти няма. Голямата част от населението живее по селата, а труда им не се използва ефективно. Икономическите анализи сочат още, че около един милион души от тях са малоимотни и безработни. А това прави една шеста част от всички българи. При на управлението на Георги Кьосеиванов обществото се успокоява. Утихват и обвиненията в политически назначения и корупция.
На 15 февруари 1940 г. подава оставка като министър-председател и назначен за посланик в Швейцария. Втората световна война вече е започнала, но той отстоява позицията, че България трябва да запази неутралитет.
Една година по-късно страната ни се присъединява към Тристранния пакт. Докато е в Берн бившият премиер търси начини за плавно излизане на страната ни от Оста – Рим, Берлин и Токио. След 9 септември 1944 г. Георги Кьосеиванов не се връща в България. Отказва да напише и мемоари, с думите: "Да напиша добро не мога, а да напиша лошо – не искам".
Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева и телевизия Bulgaria ON AIR
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Air France-KLM очаква разходите ѝ за гориво да нараснат с 2,4 млрд. долара заради войната
Германия се сблъсква с проблеми при подготовката на снабдителни линии по време на война
Кабинетът на Мелони е втори по дълголетие в Италия за последните 80 години
AI принуждава централните банки да преосмислят инфлацията и лихвените проценти
S&P 500 приключи първомайската сесия с нов рекорден връх
Estée Lauder ще съкрати още 3 хил. служители в продължаващото преструктуриране
Патриарх Даниил: Изборът на свети цар Борис I във вярата е бил осмислен
Разкази за Априлското въстание: Голяма част от младите не са запознати с българската история
На 4 китайски зодии животът се променя към по-добро на 3 май
Огромен сюрприз! Левски готви шампионска изненада за феновете
Мощен трус! Клуб от родната Първа лига остава без лиценз?
Президентът Илияна Йотова ще бъде патрон на Световното за спортисти със синдром на Даун
Звезда на ЦСКА разкри как се промени при „червените“
Ландо сложи край на доминацията на Мерцедес
Зверев спря сензацията в турнира и е на финал в Мадрид
Любовен хороскоп за 4 – 10 май
Нумерологична прогноза за 2 май
В тялото ни влизат стотици хиляди микропластмаси дневно – как да ги намалим?
Честит имен ден на Борис и Борислава!
Дневен хороскоп за 2 май, събота
Бретонът се завръща, но в по-ефирна форма за лято 2026
3 мъртви делфини са открити на плажа в "Аспарухово"
Майката на Калушев наследява фаталната хижа “Петрохан”
Поверия, обичаи и забрани на Борисовден
Около 5 декара е свлачището, погълнало пътя за Пампорово (ВИДЕО)
49 пожара са ликвидирани в страната за изминалото денонощие
Какво оставиха хората на Луната?
Биолози откриха зачатъци на интелект у най-простите микроби
Разкриха мистерията на „малките червени точки“ в ранната Вселена
Магнитните дъги на Слънцето: Как се раждат облаци с размерите на планета
Кога започва болестта на Алцхаймер: Установиха възрастта на първите незабележими промени
Роботи за багаж спасяват японските летища от недостига на персонал