Да останат на работа и да рискуват да се заразят или да се върнат у дома, оставайки без работа и сочени с пръст - това е изборът, пред който много българи и румънци, които работят в чужбина, са изправени. Много работници, от най-бедните части на Европа, сега се намират блокирани в ничия земя заради пандемията от коронавирус.

Границите са затворени, полети до дома почти няма. Някои работници са останали без работа и с малко спестявания, без достъп до социалните помощи в страната, в която се намират. И ако все пак тези работници успеят да се приберат, те ще са подложени под съмнение от обществото, че са донесли вируса със себе си.

"С голяма тъга моля румънската диаспора да не се прибира у дома за Великден", заяви президентът на Румъния Клаус Йоханис. Неговите съграждани, които живеят в чужбина, са близо 5 милиона. И все пак досега "диаспората" бе възхвалявана като прогресивна политическа сила и източник на толкова необходими икономически парични преводи.

Въпреки условията на карантина, както в Румъния, така и в България, десетки хиляди работници и от двете страни избират да заминат на Запад и да започнат работа в нископлатените ферми на Европа. В Германия правителството е отменило разпоредбите за заетост, за да спаси скъпоценната реколта от бели аспержи - германските производители на храни не е необходимо да правят вноски за социално осигуряване за мигрантите, стига те да бъдат върнати обратно в родината си в рамките на 115 дни.

През това време Австрия реши да пренебрегне спирането на полетите, за да успее да доведе хиляди социални работници от България и Румъния, които да се грижат за възрастните и уязвими хора. Близо 200 души, повечето от които жени от румънския град Тимишоара и от столицата на България, София, кацнаха във Виена. Пред The Guardian някои от тях признават, че по време на полета не е имало възможност за спазване на социална дистанция, а паспортите им са взети веднага щом са пристигнали в Австрия. Ако решат, те не можеха да се върнат в родината си, поне докато местна медия не разказа историята им.

Близо 40 хил. румънци вече работят в Австрия като 24-часови социални работници. Повечето от тях обаче са на договори за самостоятелна заетост. Заради пандемията от коронавирус, тяхното бъдеще е несигурно. С въвеждането на извънредното положение Румъния забрани както пътуването в страната, така и полетите до много държави.

Когато границите се затвориха, много работници останаха блокирани - някои в домовете на пациентите си, други - в Румъния или България, където нямат работа и приходи. Техните договори изискват те да прекарат половин месец в дома на пациента си в Австрия и половината в Румъния. За тази работа получават 11 хил. евро годишно - над този праг данъчната декларация пред австрийските органи по приходите става задължителна - повечето болногледачи работят чрез посреднически агенции и брокери. И въпреки че са граждани на Европа, много от тях нямат нито застрахователна полица, нито банкова сметка в Австрия. Това означава, че те не отговарят на условията за помощ нито от австрийската, нито от румънската държава.

"Чувстваме се изоставени и от двете държави", заяви Маринел Дагадита, социален работник и активист, пред The Guardian.

Някои от работниците, които искат да се върнат при децата си, споделят, че трябва да наемат скъпо такси, с което да стигнат до границата и да я преминат пеша. Повечето от тези жени не успяват да упражнят своите права, било то заради дезионформация, законите в Австрия или незнанието на немски език.

"Ако могат да организират полети, с които да докарат социални работници тук, защо не могат да организират и такива, които да ги приберат щом смяната им свърши. Те знаят колко ценни сме за тях", пита Елена Попа, която е директор на група, представляваща правата на работниците. Тя иска по-добро регулиране на сектора и по-стабилни трудови договори. Нейната колежка Джанина Кулда, която се грижи за пациент с тежка деменция от февруари, без да има почивка и шанс да се върне у дома, за да види дъщеря си, е по-малко оптимистична.

"Политиците ни възприемат само като работещи инструменти, войници на фронтовите линии, но без "оръжие", нямаме никакви права, само задължения", казва тя.

Игор Додон, президентът на Молдова, една от най-бедните страни в Европа, също помоли работниците да "останат там, където са". От 3,8 милиона молдовци 1 милион работят в чужбина и изпращат парични преводи, които представляват 1/5 от БВП на страната. И все пак те могат да се върнат вкъщи - само ако си купят медицинска застраховка на стойност 200 евро преди да се качат на самолета. Но нищо не приключва тук - в рамките на три дни след като пристигнат в Молдова, те трябва да сключат още една частна медицинска застраховка.

4000 молдовци, които са изгубили работата си заради пандемията от коронавирус, са се прибрали у дома. Но много повече, много от тях се деца, все още чакат позволение.

"За това ли работих целия си живот?", пита Наталия Болдеску, чистачка в Рим. Тя работи в Италия 15 години, но губи работата си в началото на епидемията от COVID-19. Наталия има диабет и други здравословни състояния и отчаяно иска да се върне в Молдова при съпруга си и двамата си сина. Болдеску се регистрира в два списъка, организирани от правителството на Молдова още преди месец. Но до този момент никой не я е потърсил, за да я прибере у дома.

Дали масовото завръщане на източноевропейската диаспора в родните им страни е за добро е трудно да се каже. Заради по-лошите системи за медицинско и социално подпомагане източноевропейските страни вероятно ще претърпят тежки икономически и социални кризи, предупреди програмният директор Марин Лесенски на организацията "Отворено общество", базирана в София.

Близо 900 хил. българи живеят в други европейски страни. Над 100 хил. от тях се завърнаха у дома в рамките на 10 дни - от 13 до 23 март.

Някои от работниците са без документи и работят в сивата икономика. Счита се, че близо един милион недокументирани хора са изложени на риск от нищета само във Великобритания. Някои страни действат прагматично и отделят здравето от законния статус. Португалия предложи временно гражданство на търсещите убежище, Испания отслаби режима си на задържане на имиграция, Германия преустанови използването на регламента от Дъблин - законът, който определя кои държави от ЕС са отговорни за разглеждането на молба за убежище. Ирландия заяви, че всички без документи, които търсят здравни или социални услуги по време на пандемията ще бъдат обслужени и няма да бъдат докладвани на полицията. Принудителните депортации също намаляват.

Но Гърция, Белгия, Холандия, Кипър, Унгария и Словения временно преустановиха достъпа до убежище поради "рискове, свързани с разпространението на COVID-19".

Заразната природа на коронавируса създава парадокс за общественото здраве - ако работещите мигранти, с или без документи, не са в състояние да потърсят медицинска помощ или социална помощ, когато са болни, те ще продължат да работят, излагайки здравето на широката общност в риск.

"Не бихте ли искали хората да получат правилното здравеопазване, за да останат здрави и така цялото общество да е здраво", пита социологът от Бирмингамския университет Джени Филимор, специалист по миграция и обществено здраве. Сега ЕС се опитва да установи общ подход за излизане от карантината така, че икономическите последици от пандемията да не са големи. Експерти призовават и за общ подход към мигрантите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase