Доналд Тръмп, 45-ият президент на САЩ, е изправен пред огромна машинария, която прави и невъзможното, за да го дискредитира. Срещу него има два големи фронта, зад които прозират всъщност интересите на един общ властови център – този на американските глобалисти, неолиберали/неокони и онова, което наричаме "дълбоката държава" – задкулисна олигархия, която все още не може да приеме, че правилата на играта вече не се диктуват от нея.

Причината за тази безогледна война, която задкулисието води срещу президента Тръмп, е проста – той деконструира онова, което глобалистите и техният обслужващ персонал са градили в последните три десетилетия – свят без граници, без национални идентичности, в който транснационалните компании имат тотална хегемония, свят на транснационални споразумения, международна бюрокрация и наритана в ъгъла национална държава.

Тази неолиберална (анти)утопия вече е пред разпад. Според мен тенденцията, на която Доналд Тръмп е изразител (а защо той именно е изразител на тези настроения, а не, да речем, сенатор Бърни Сандърс, от когото съм дълбоко разочарован, е тема, която заслужава допълнително внимание), има всички шансове да устои на агресивната пропаганда на статуквото и неговите служители. 

Първо, кои са тези два големи фронта, които работят срещу Тръмп? Това са, най-общо казано, от една страна медийно-политическата върхушка около Демократическата партия, CNN, MSNBC и другите неолиберални медии, които доминират голяма част от обществения дискурс в Щатите.

Вторият фронт е онова, което най-общо се нарича "Intelligence community", т.е. все още доминираните от демократите разузнавателни служби. Истеричната война от двата фронта срещу Тръмп е чудовищна – никой никога в историята не е бил обект на толкова злостни, а често и дълбоко лъжливи атаки.

На медийно-политическия терен демократите и голяма част от мейнстрийм медиите правят и невъзможното, за да очернят президента. Опитват се да го брандират като "расист", "ксенофоб" и едва ли не "фашист".

Защо? Защото иска строг граничен контрол, включително и чрез изграждане на стена с Мексико (за каквато преди десетина години в Сената са гласували и Барак Обама, и всички днешни глашатаи срещу Тръмп), иска разтрогване на транснационалните търговски споразумения, които ограбват работниците в полза на транснационалните елити и въобще иска повече защита на националното, отколкото предаване на суверенитет пред транснационалното.

Това, както всички разумни хора виждаме, не е нещо лошо, расистко или фашистко, а съвсем легитимни политики, които намират напълно закономерно присъствие в публичното пространство. Но пропагандата се стели над вашингтонското блато и не пуска американските граждани, а оттам и целия свят, от зловонната си мараня.

По-опасно, сякаш, обаче е второто властово направление, което си е поставило за цел да унищожи Тръмп – това на демократите, облечени в разузнавателна власт. Първо през ФБР и неговия бивш шеф Коми, днес през Робърт Мюлер – специалният разследващ по теорията за съглашателство между Тръмп и руснаците по време на изборите в Щатите.

Теория, която до момента остава брутално недоказана. Но това не пречи на разследващите органи да смучат аргументи от пръстите си постоянно като тотално игнорират сигналите за корупция, съглашателство и престъпна небрежност, които идват от страна на демократите.

Например потресаващ е примерът как Хилъри Клинтън е използвала личния си имейл сървър за служебна комуникация, докато бе държавен секретар, което е в разрез с всякакви правила за безопасност – включително вече има данни, че поради липсата на дигитална сигурност китайски компании са успели да хакнат пощата й и да източат почти цялата й комуникация. Но това се игнорира, а ловът на вещици спрямо екипа на Тръмп продължава.

Истерията ще се задълбочава с оглед на предстоящите междинни избори в САЩ, на които ако републиканците успеят да задържат мнозинство в Конгреса, тогава ляво-либералите и глобалистите ще бъдат натикани в ъгъла за дълго време. Двата фронта все повече стават един, а кукловодите им все по-ясно се виждат зад прозрачните кулиси на световната политическа сцена.

Републиканците имат към момента всички изгледи за победа, макар тя да би била направо прецедент – обикновено на междинните избори, които са две години след президентските и на които се избира Конгрес, 1/3 от Сената и почти 2/3 от губернаторите, печели партията, която е загубила президентските избори.

Но сега ситуацията е друга – въпреки огромната пропаганда срещу Тръмп, в негова полза работят фактите. За няма и две години мандат в САЩ са създадени над 4 милиона работни места, безработицата е най-ниската от десетилетия, безработицата сред латиносите и чернокожите е най-ниската откакто се води статистика, всички индекси пробиват графиките и като цяло икономиката е в невиждан подем. Това вече се усеща активно от хората и те ще продължат все по-активно да подкрепят този тип политики.

Какъв ще е крайният резултат на изборите предстои да видим. Но при всички положения Тръмп е и ще става все по-голям бич за глобалисткото статукво. Днес да си неолиберал, да си ляво-левичар, е неприятно занимание – макар да имаш голяма част от мейнстрийма зад гърба си, все пак си на грешната страна на историята.

В последните няколко десетилетия светът отиде твърде много в либералната крайност и Тръмп, като изразител на другата тенденция, просто е обречен на успех. Дали в крайна сметка Вавилонската кула на неолибералите ще падне, никой не знае. Но основите й са толкова разклатени, че вече се вижда как, желаещите да не останат затрупани под останките й, са започнали да я напускат панически.

Автор: Петър Кичашки, юрист и изпълнителен директор на Института за модерни политики

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase