Ако животът ти поднесе лимон, направи си кайпириня

"Перла" е вълнуващ цветен коктейл от смешно тъжни истории, сложни и вълнуващи като самия живот
4 юни 2009 10:38, Елена Пенева
4

Перла“ на Мауро Рази е първата бразилска пиеса, поставена у нас, а премиерата й в Малък градски театър „Зад канала“ е и премиера за цяла Европа.

 

Представлението, върху което режисьорът Бина Харалампиева работи повече от 2 години, е едно от най-силните този сезон, както и в нейната биография, към която напоследък се включиха заслужаващи внимание заглавия като „Шведска защита“, „Опасен завой“ и „Сухи сладки за черен следобед“.

 

„Перла“ е наистина перлата сред тях – спектакълът е човешки, непретенциозен и вълнуващ, със забележителни актьорски изпълнения, оригинални режисьорски решения и цветна, жива стилистика.

 

Запознава ни с типичното бразилско семейство на Емилио (Пенко Господинов), като изходната точка е погребението на майка му Перла - бивша красавица и шампион по скокове във вода.

 

Историята е разказана нехронологично, тя скача във времето и пространството, подобно на спомен, или сън.

 

Постепено се представят бащата на Емилио – Вадо (Христо Мутафчиев), сестрата на Емилио - Елиза (Таня Пашанкова) и съпругът й (Александър Кадиев), както и майката (Илка Зафирова) и сестрата (Василена Атанасова) на Перла.

 

Цветните персонажи спретват бразилски карнавал на живота от случки, които всеки изживява като минидрама, достойна за сапунен сериал.

 

Постепенно обаче навлизаме в техните вълнения и колкото по-въвлечени сме, толкова повече започваме да ги разбираме.

 

Животът им е сложен и противоречив и в него няма ясна граница между любовта и омразата, има само усещане за някаква неизказаност, недовършеност и винаги нещо не достига, за да са щастливи.

 

Изключително удоволствие е да наблюдаваш борбата да си изясни себе си и живота си на Емилио, мелодраматичното страдалчество в един неуспешен брак на Елиза, горчивината, граничеща с истерия на сестрата на Перла Норма и хахавото присъствие на изкуфялата и вечно охкаща от балкончето си баба.

 

Традиционно вълнуващ е и образът на господарката на къщата – прекрасната Светлана Янчева е лишена от интелектуалното си излъчване и в очите й се сменя калейдоскоп от нежност, ранимост, наивност, отвеяност, мечтателност, ексцентризъм и лудост.

 

Александър Кадиев прави втора (след "Великолепният рогоносец") забележителна роля за кратката си професионална кариера в образа на танцуващ и пеещ Елвис, който изведнъж се превръща в съпруг-тиранин и фанатичен пастор.

 

Най-неочакаваното превъплъщение обаче е на Христо Мутафчиев – тук тих, възпълен, разсеян и безпаметно влюбен в жена си и коктейлчетата бразилец, чиято жизнена философия се изчерпва с „Ако животът ти поднесе лимон, направи си кайпириня“.

 

Всички те могат да ви забъркат бразилски коктейл от емоции, смях и сълзи тази вечер на Варненско лято от 19.30 на Основна сцена, както и в МГТ „Зад канала“ от 19.00 на 13 и 16 юни.


4
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
3
0
 
0
 
! Отговори
nvm преди 11 години
Кайпиринята се прави с лайм, не с лимон.
2
0
 
0
 
! Отговори
хсхо преди 11 години
Елена Пенева кога ще се научиш да пишиш като Славова
1
0
 
0
 
! Отговори
балан преди 11 години
Ленче, какво е това ОТВЕЯНОСТ в твоя материал.....