Кола премаза българка на велоалея във Флорида

19-годишната Галина била на студентска бригада
Обновена: 25 май 2012 19:07 | 25 май 2012 19:05, Петя Шекерлетова
92
Кола премаза българка на велоалея във Флорида

19-годишна българка загина в САЩ, след като е блъсната от кола, докато кара колело. Инцидентът е станал на велоалея във Флорида, предаде btv.

По неясни все още причини 22-годишен шофьор се отклонява от пътя и връхлита върху българката. Момичето отскача и се удря в електрически стълб.

Полицията съобщава, че шофьорът на автомобила е избягал от мястото на инцидента.
Галина е закарана в болница, но лекарите не успяват да я спасят.

Нито единият от двамата не е бил употребил алкохол преди инцидента. Разследването продължава.

Българката е била в Съединените щати на студентска бригада.

 


92
Още по темата: ФлоридавелоалеяГалина
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
81
0
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Здр,
относно инцицидента.Познавам момичето.Страхотно момиче.Отличничка.Прекрасно семейство.С приятеля и щяха да се женят след завърщането им от там.Отидода 4 а се връщат 3.Трагедия.Бяха там със сестра си и приятели те си.Мир на прахта й.Дано поне държавата САЩ помогне по-бързо за разрешаванрто на случая.
80
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Два пъти съм бил на бригада в САЩ и беше много добре,обръщаха ни повече внимание от американските ни колеги и отношението беше много приятелско. Но става дума за северните щати,там като цяло стандарта и хората са на по-високо ниво. Като чета коментар 75 и надолу се радвам,че не отидох в южните щати,защото същите приказки съм ги чувал и от самите американци.
Иначе до 90ти коментар- на каквато работа се уредиш на такава! Аз пък работех сравнително лека нощна смяна в супермаркет-13 долара на час.
79
2
 
5
 
! Отговори
бети преди 8 години
Пепо а товарил ли си и разтоварвал ли си по 6 тона лед на ръка за 6 долара на час и то всеки ден
78
1
 
9
 
! Отговори
Пепо преди 8 години
beti тва са пълни глупости. По кое прецени, че там си никой? Аз ходих две години и не само че си човек,но и отношението на шефове и клиенти беше В ПЪТИ ПО-ДОБРО, от това на предишни работи в България. Нямаше я българската малоумщина и връзкарщина от супервайзор нагоре, която тук процъфтява
77
1
 
3
 
! Отговори
браншовик преди 8 години
Така е Нюйоркчаните са много готини клиенти, но и техните черни са редки лайненца ! А тексасците са селяни , на са много готини. Просто трябва да си чобанин като тях и ще ти дадат много пари /бакшиш/ !
76
2
 
7
 
! Отговори
beti преди 8 години
всеки студент мечтае да отиде и да спечели пари в Америка но не се заблуждаваите Там колко часа работиш и за колко пари защо американците не я работят тази работа Там си никои
75
2
 
3
 
! Отговори
рени преди 8 години
мерика, даже съм завиждала, че се уреждат. Сега разбрах какво е наистина, Много съжалявам.
74
1
 
9
 
! Отговори
Рени преди 8 години
Новината ме смути, зачетох се с интерес в коментарите, не очаквах да прочета някои от тях, хората сме жестоки, незнаем кога и какво да говорим, такава голяма мъка е това, приятелите й, роднините й, съучениците и състудентите й, толкова много наарод с мъка я изпраща а тук има хора, които дори незнаят защо пишат, аз не я познавам и ми стана гадно, а ако прочете някой от близките й как ли ще се почувства? Стана ми и много тъжно за тези момчета и момичета, които са разказали преживяванията си в Аме
73
0
 
10
 
! Отговори
Кунев преди 8 години
Няма по гадно нещо от това, горкото момиче, мир на праха и и дано семейството и получи подкрепа, ако имат нижда от някаква помощ аз съм насреща!
72
1
 
4
 
! Отговори
Илиан преди 8 години
ДО ЖИВОТ!!!!
71
0
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
От коментарите разбрах, че тук има от нейните най - добри приятели, моля ви дайте ни повече информация за погребението, разбрахме, че са я транспортирали вчера в БГ, ако погребението е в Ямбол искаме да се съберем една група от хора и да дойдем да поднесем съболезнования, кажете ни кога ще е и от колко часа.Благодаря!
70
0
 
3
 
! Отговори
Заря преди 8 години
БОРИСЛАВ-коментира се трагедията от загубата на един млад живот. Не си правим автопортрети. Вашият сте си направили категорично. Жалко.
69
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Защо? Защо тя?
68
1
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Боже, Боже, защо прибра това чисто и невинно дете, което беше отдало мислите и делата си на Теб, защо не взе някой от вулгарните хулигани, които тъй жестоко те оскърбяват и обезславят, нима в тези постове няма достатъчно такива?
67
0
 
5
 
! Отговори
Борислав преди 8 години
*** ***! Не си запознат с хората, не коментирай. Само като ти гледам мнението виждам колко изпаднал и прост си! Социалното ти мнение и обществена отговорност се свеждат до под нужния минимум на средно простия ***.
66
4
 
10
 
! Отговори
Заря преди 8 години
Мили хора,тежко и горко на българката, подгонена да се труди къде ли не по света.Опасностите дебнат жените.За всяка жена под това небе трябва да се грижи силен мъж.Жените са в опастност под това небе.Особено българката.Мъже, грижете се за жените.Къде сте, мъже.Подло е жените да са по предните линии.Жените трябва да се пазят и обичат.Те са като цветята.Постоянно се грижете за тях.Иначе е подлост.Мъжете са за тежестите в живота.Имат мускули за това.
65
3
 
30
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Помня, че си лягах бясна, събуждах се бясна и ми трябваха три часа преди работа, за да се успокоя... Казват, че черните в Америка са като ромите в България... Мога да им кажа само, че ромите са нищо в сравнение с черните.
Сигурна съм, че много хора ще намерят оправдание по всяка точка от горния разказ. Може дори да кажат, че вината е в мен. Ако се съмнявате, просто поговорете с някого, който е бил на бригада в южните Щати. Поговорете с някого, който е сервирал на черни на юг. Казвам „на юг”, защото според мен там са истинските черни. След бригадата отидохме за няколко дена в Ню Йорк. Разликата беше поразителна.
За да не бъда голословна, накарах съквартирантката си и приятеля си да разкажат своите истории:

„Бях барманка в хотел на плажа с едно друго момче, също българин. Първата вечер на Байк Уийка в бара беше пълно с черни. Към полунощ вече бяха доста пийнали и жените започнаха да се качват на бара, мъжете започнаха да се пресягат за бутилките през него. Паникьосахме се и пуснахме решетката пред бара. Сега осъзнавам, че това ни беше грешката, защото те подивяха. Започнаха да взимат бутилки през решетката, опитваха се да бъркат в касата, крещяха: „Вие ли ще ни сервирате на нас, бели чужденци такива!”, двама даже почти го направиха на барплота... Охраната дойде след половин час и ни ескортира до колата. Беше ужасно”.

Приятелят ми ми разказа за една нощ в ресторанта (той работеше нощно време). Нощта беше доста след байк-уийка.

„В ресторанта влезе група от 15 черни. Всички сервитьори се изпокриха и въпреки че не беше мой ред, ми дадоха масата, защото съм най-бърз. Беше странна група: майка с шест деца, които изглеждаха доста бедни, четирима тийнейджъри и четирима по-възрастни хора, облечени добре. Майката изглеждаше угрижена и изтощена, стана ми жал, като я гледах как се опитваше да озапти шестте деца. Всички си поръчаха вода и детски менюта. Водата беше безплатна, а детското меню се състоеше от яйце, едно беконче и картофки. Майката специално настоя беконът да е препечен. Едно от децата каза, че иска шейк вместо вода. Жената ме попита не може ли да заменя картофките в менюто за шейк. Обясних й, че не може. Тя продължи да настоява и тогава момчето каза, че не иска детско меню, че има пари и иска хамбургер и шейк. Жената беше много учудена и му каза, че не може да си поръча хамбургер и точка. Странното беше, че тийнейджърите и възрастните хора си поръчаха възможно най-скъпите ястия – огромни пържоли и бяла риба.
Междувременно ми дадоха още две маси: едната беше група пияни бели тийнейджъри и семейство ред-неци – две жени, мъж и момче. Мъжът гледаше свирепо, сякаш умираше от глад, и си поръча най-големия хамбургер.
Тръгнах към кухнята да въведа двете поръчки и момчето от черната маса ме догони да ми каже, че има пари и въпреки всичко иска хамбургера и шейка. Занесох водите на масата и едно от децата си поиска оцветяващо прахче (пуска се във водата и тя става цветна), занесох му. В този момент още няколко деца поискаха и след три обиколки за прахчета просто им занесох цялата кутия, която изчезна за отрицателно време. В момента, в който децата си сложиха прахчетата в чашите, едно от по-големите момчета (на около 18), разпери ръце, придърпа всички чаши към себе си и ги разля. Майката вече беше готова да се разплаче: „Извинявайте, той е аутист, не беше нарочно, ще им донесете ли нови води...”. Между другото, същото това момче ми нарисува една необикновена рисунка, още я пазя.

В този момент видях как майката и бащата от ред-некската маса се карат. Извикаха ме и жената ми каза, че мъжът се отказва от хамбургера. Отидох в кухнята и казах на черната готвачка да не прави хамбургера. Тя, разбира се, побесня. Викахме й The Bitch from Hell (Кучката от ада), защото мразеше всички, но след тази вечер аз й станах любимец.

Занесох детските менюта на черната маса заедно с хамбургера и шейка. Момчето отхапа от хамбургера и отпи от шейка пред жадните погледи на всички деца. Веднага почнаха да го молят да им даде, но той си ги пазеше и не даде на никого.
Междувременно при мен дойде момчето от ред-некската маса и ми каза, че баща му все пак си иска хамбургера и една кока-кола, защото му е лошо. Отидох в кухнята и казах на The Bitch from Hell: „Сещаш ли се за оня хамбургер, дето го отказах? Е, сега човекът си го иска!”.
В този момент излезе поръчката на белите тийнейджъри. Един от тях липсваше и те ме помолиха да му занеса сандвича и колата в тоалетната. Тук вече вечерта започна да придобива сюрреалистичен отенък. Отидох в тоалетната и му видях краката, човекът просто си седеше обут на тоалетната. Бутнах сандвича и колата под вратата и излязох.

Когато се върнах, видях, че ред-некът лежи на земята – беше му прималяло. След малко дойде линейка и го свестиха. Най-странното беше, че двете жени на масата си говореха най-спокойно, сякаш нищо не се е случило.
Отидох при черната маса и майката се оплака, че беконът не бил достатъчно препечен и че иска нов. Разбира се, половината вече беше изяден. В този момент вече ми се доплака. Не за мен, а за горката жена, която ядеше едно беконче, докато другата част от групата ядеше риба и пържоли. Отидох при готвачката и й казах: „Оплакаха се, че беконът не е препечен, може ли да го смениш?”. Тя се развика, но аз й показах масата. Като видя, че са черни, изражението й веднага се промени. Казах й: „Може да сложиш и няколко отгоре”. Смених няколко чинии и във всяка имаше по три бекончета отгоре.

Белите тийнейджъри ме помолиха да проверя как е приятелят им. Отидох в тоалетната – човекът още си седеше, беше изял половината хамбургер.

Като се върнах, черната група беше тръгнала да си ходи и се разправяха с управителя, защото не искаха да си платят. Седнах до една от сервитьорките и казах: „Каква вечер, а... Няма да направя и 5 долара сигурно”. Но тя ми каза: „Я, виж масата на черната група!”. На масата имаше 20 долара – огромен бакшиш, немислим за черна маса. Бях изумен. Защо ме направиха на луд, за да спестят пари, като можеха просто да не ми оставят бакшиш?!
Малко по-късно при мен дойде някакъв мъж и ме помоли за чаша кола. Чак после осъзнах, че това е бил ред-некът, който имаше съвсем човешки вид, след като се беше наял.

Дадоха ми две нови маси: две жени и двама мъже. Оказа се, че мъжете са българи. Зарадвах се, защото българите винаги оставят бакшиши на българи. Предложих им да се преместят при двете американки, заформи се свалка и вече виждах, че бакшишът ми е в кърпа вързан. Но в един момент започнаха някакъв спор за правата на жените и естествено, българите изказаха своята твърда позиция... Жените се обидиха и излязоха, българите също се ядосаха и не ми оставиха нищо. Като излязоха, бях толкова бесен, че започнах да псувам на български. Беше към 5,00 часа сутринта и в ресторанта имаше само един човек. Една от сервитьорките ме извика и ми каза: „Тихо, Румене, това е местният свещеник!”.

Много ми се иска студентите, които ще ходят на бригада в САЩ, да прочетат този текст. Иска ми се да им кажа само едно: „Винаги на север, никога на юг!”. "


Източник: glasove


CMPКонсултинг ЕРАЗЪМ Керемидчиев AIESEC Студентски_вестник Скайп Блог BGMladi.info Общежития МаркетингМаг




64
1
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Още в началото белите ни предупредиха за черните. Предупредиха ни, че след седмица започва Black Bike Week (Седмица на черните мотористи). Казаха ни да не вървим по улицата сами, да не носим пари у себе си, разказваха странни истории. През цялото време се възмущавах от расизма им, надъхана от всички холивудски филми за „добрия ***”. Обяснявах им, че нямам предразсъдъци, и просто не вярвах на думите им. Бях твърдо решена да подходя без предубеждения, от модерна гледна точка...
Трудно е да се опише какво представляваше градът по време на Black Bike Week. Улиците буквално почерняха. Нямаше ден, нямаше нощ – непрестанно се чуваше шум от мотори. Ако напишете Black Bike Week в Google, ще ви излезе символът на седмицата: мотор, сниман отзад, и един огромен женски задник, облечен в нещо оскъдно и крещящо. Улиците заприличаха на Содом и Гомор. Далеч съм от мисълта да морализаторствам, но навсякъде се разхождаха полуголи 100-килограмови жени, крещяха неразбираеми неща и се натискаха с мотористите. За пет минути на улицата събирах около десет подмятания. В ресторанта влизаха дами по прашки и мениджърът ми обясняваше, че не можем да направим нищо. „На вратата не пише нищо за прашки – казваше той, – пише само, че е забранено да се влиза без риза”.

Мениджърът ми беше черен. Както и 90% от персонала. Не разбирах въобще какво говорят помежду си, а смея да твърдя, че говоря английски добре. Когато в ресторанта влезеше черна група, в кухнята се разнасяха викове: „Black attack, black attack!”, и всички черни сервитьори се омитаха. Оставахме само ние – чужденците. След известно време шефът се усети, че това “Black attack” се чува и в ресторанта, и ни каза да го съкратим на Би Ей (B.A.).
63
3
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Първият ми досег беше с белите – сред клиентите преобладаваха така наречените „ред-некс”. Най-ясният превод, който мога да намеря на „ред-нек”, е „***”. Но не добродушните български селски хора, а шумни, претенциозни и надменни ***. Жените – разпуснати, с *** и дупки по дрехите, с разчорлени коси и големи деколтета. Мъжете – без зъби, с опашки тип „футболярник” (ала Трифон Иванов) и голи тумбаци... Отношението им беше заповедническо, непрестанно изискваха внимание и не оставяха бакшиши. Когато станеха от масата, след тях събирахме кебапчета от пода и пържени картофи, натикани между седалките. Произношението им беше неописуемо. Можете да добиете представа за него от страхотната роля на Брад Пит в „Гадни копилета” (Трейлър в YouTube: [youtube]).
62
1
 
6
 
! Отговори
а ми преди 8 години
сички *** на бригада у америка и да се движат по велоалеите!