След Брюксел – терорът като част от ежедневието

По улиците на Брюксел имаше напрегнато очакване на предстоящ терористичен удар. Но когато атаката на “Ислямска държава” се превърна в реалност, шокът беше разтърсващ, пише сп. “Икономист”.

Над 30 жертви и повече от 200 ранени е черната равносметка от самоубийствените атентати на летището и в метрото в белгийската столица.

В дните след нападението Европа отново влезе в до болка познатия цикъл след подобен терор по улиците – отчаяние от загубата на невинни човешки животи, гняв срещу тези, които убиват в името на джихада, поставяне под съмнение на ефективността на антитерористичните служби, извънредни емисии новини, последвани от връщане към нормалния ритъм.

След атаките обаче са ясни две неща. Първо, че въпреки опитите да бъде ограничено влиянието на “Ислямска държава”, екстремистката групировка продължава да разполага с нужните ресурси, за да извършва кървави атаки на европейска територия. И второ – жителите на големите градове в Европа и Съединените щати трябва да свикнат с мисълта, че дълго време ще са във вихъра на войната с терора и всички те ще бъдат мишени.

Непоколебимостта на “Ислямска държава” е особено притеснителна. Активистите на групировката, какъвто беше и преследваният 4 месеца атентатор от Париж Салах Абдеслам, се радват на широка подкрепа в самата Европа и биват закриляни от свои приятели, съседи, съмишленици под носа на службите. Джихадистите трупат все по-голяма експертиза в правенето на бомби от подръчни материали като боя за коса и лакочистител, а комуникационните им канали продължават да са загадка за европейските сили за сигурност.

Изглежда заплахата няма да изчезне скоро. Хиляди европейски граждани напускат домовете си, за да станат част от самопровъзгласения халифат в Сирия и Ирак, където получават военно обучение. Либия се превърна в оазис за терористите, които непрестанно се опитват да демонстрират мощ чрез показни масови убийства на невинни хора. На този фон вероятността за още атаки в други европейски градове е много голяма, близо до 100-те процента, пише “Икономист”.

Как би трябвало да реагират властите? Добро начало би било да се осъзнае, че терористите искат да провокират крайни реакции. Един от най-големите им триумфи е да видят как Доналд Тръмп се заканва да прогони мюсюлманите от Съединените щати. Или да чуят изявления на европейски лидери, че ще приемат бежанци от Сирия, само ако са християни. Или да предизвикат Марин Льо Пен да сравни молещите се мюсюлмани с нацистките окупатори.

Подобни действия от влиятелни обществени фигури дават тласък за последната крачка в превръщането на противниците на “Ислямска държава” в техни симпатизанти, на радикалите в камикадзета.

Друг приоритет би трябвало да бъде убеждаването на обществото, че правителствата правят всичко по силите си, за да гарантират сигурността на хората. Страхът от тероризма е не просто проява на статистически необоснована паника. Страхът от тероризма е свързан с изграждането на представа за група хора, които успяват да се справят с цяла държава и да сеят смърт и разрушения.

Но широките правомощия за силовите структури и извънредното положение в продължение на месеци могат да имат обратен ефект. Трябва да се търси баланс.

Разбира се, най-добрата защита би била постигането на мир в Близкия изток. Но това определено е далечна мечта. Международната коалиция бележи прогрес във войната с “Ислямска държава”, но са нужни по-радикални действия, в това число и атака по земя на сирийска територия, за да бъдат терористите наистина притиснати до стената.

Обратно - на Запад най-належащата мярка е спешно модернизиране на IT-системите в службите за сигурност. Задължително е подобряването на комуникацията между националните агенции за борба с тероризма. Трябват агенти с арабски език, които да пробиват в мрежата на “Ислямска държава” и да донасят вътрешна информация. Икономическата и културна изолация на гета като Моленбек трябва да спре. С други думи пътят е много, много дълъг.

Факт е, че трябва да се действа. Нещо трябва да се промени в борбата с джихадистите. Дотогава добре дошли в ежедневието, неизменна част от което е тероризмът!