Музикален ураган помете София през уикенда

Абсолютен музикален ураган помете София тази седмица. Бурята започна в петък със смазващ концерт на Soulfly, в събота циклонът премина в унищожителна бас-атака, проведена съвместно от DJ-те на HMSU и британският гост SPOR, а в неделя съвсем заслужено столицата отпусна с Fun Lovin Criminals.

По същото време пък денс-звезди развличаха онези, които предпочетоха да се забавляват на студено, но пък за "без пари" на площад Батенберг.

Липсата на името на подгряващата група Linea 77 на плаката за концерта на Soulfly не се отрази на това, всички да знаят кои са хората на сцената. Въпреки това, докато погряваха една част от феновете, другата част се подгряваха сами с бира във фоайето на залата.

Двучасовото задържане на сръбската граница на турбуса на двете групи се отрази леко и върху началния час на концерта, което принуди феновете да почакат малко повече.

Макар и за трети път в България Макс Кавалера и компания изкъртиха зъбите на близо трите хиляди души в столичната Христо Ботев и то с парчета предимно от новия албум, наред с класики от ерата на Sepultura.

Песните от новата тава звучаха далеч по-логично в общия сет лист, отколкото “нео-метъл” залитанията на Кавалера от периода на предните три албума Soulfly. По време на концерта прозвучаха и парчета като Roots Bloody Roots, Refuse/Resist, Inner Self от далечната 89-а и най-често изпълняваният от Sepultura кавър на Titas – Policia.

В интерес на истината, обещаният от организаторите сръбски вокал, Зоран от групата Eyesburn, който трябваше според тях да придружава Макс и компания, не се появи. Самите музиканти пък нямаха ни най-малка представа, че с тях е трябвало да пътува и гост-вокал.

Все пак на сцената, както и миналия път излезе Ричи Кавалера, доведеният син на Макс, който изпълни с помощта на пастрока си “Bleed” от първия албум на Soulfly, оригинално записана с помощта на Фред Дърст (Limp Bizkit). (очаквайте интервю с Джо Нунез от Soulfly по-късно).

В събота вечерта Христо Ботев се превърна в поредна унищожителна арена, като този път звукът бе електронен, но не по-малко суров. В двучасовия си микс британският гост SPOR разходи верните последователи в залата през смес от познати свои композиции и ремикси, станали класика вече парчета от изпълнители на Renegade Hardware и неслушани досега свои музикални открития.

Веднага след него Ogonek & Cooh направиха уникални изпълнения. Към двамата продуценти и диджеи на сцената се присъединиха басист, саксофонист и голямата изненада в техния сет – Боян, вокалист на една от най-добрите родни “тежки” групи – Кълн.

В следващите почти два часа Ogonek & Cooh сменяха унищожителните бийтове с мелодични даун-темпо композиции, подкрепени от саксофон и бас, или с натоварените с тонове експлозивна емоция, индъстриъл-вокали и сценично присъствие на Боян.

Съвсем логично в неделя бе време за нещо по-спокойно и именно това стана на изключително приятния лайф на “любовните гангстери” Fun Lovin Criminals. Хюи и компания се появиха небрежно елегантно на сцената на Зимния дворец, около половин час след като подгряващите Panican Whyasker слязоха от нея.

Макар че момчетата идват за втори път в България, още след първите акорди стана ясно, че този път ще успеем да ги чуем, за разлика от миналия, когато лайфът беше в една от най-неподходящите зали в България, Панаирна палата номер 4 (или някой си там номер) в Пловдив. Макар че Зимният дворец не може да се похвали с перфектна акустика, звукът в сравнение с този от преди няколко години в Пловдив, бе като изкупление за всички страдания в града на тепетата.

Подобно на гангстерски саундтрак и по-подходящи за тъмен и задимен клуб, Хюй, Фаст и Франк (Дъ Ритъм Машийн), “изляха” поредица от песни с които спокойно можете да свалите всяка мацка, дошла на романтична разходка с вас. Момичетата бяха готови да хвърлят дрехите си по сцената, когато се разля семплирания глас на легендата Бари Уайт по време на парчето “Love unlimited”. В 22:08 дойде време и момчетата да се забавляват, когато Хюи се провикна от сцената:” It's fuckin rock n'roll time”.

Тогава именно последваха и парчета като “Where the bums go” и “10th street”. Най-хубавото на Fun Lovin Criminals се крие и във факта, че не се налага феновете да чакат края на концерта за да чуят “хита” на групата, защото при FLC всичко е на ниво и едва ли има песен, която да може да се определи като най-добрата им. Разбира се, най-познатите на публиката, “The Fun Lovin Criminal” и “Scooby snacks” също прозвучаха тази вечер.

От благодарност към феновете заради топлото посрещане, барабанистът Франк (видимо тежащ около 150 килограма човек) показа енергичен брейк танц, с което накара няколкото хиляди души в залата да притаят дъх.

Три биса бяха нужни на FLC, за да се сбогуват с феновете, като запознати от организацията на концерта се кълнат, че последният от тях дори не е бил в програмата, а е бил изцяло спонтанно решение на групата заради очаквано ентусиазираната българска публика.