Италианците вече не смятат, че живеят dolce vita*

Според бизнесвсекидневника Il Sole 24 Ore, четири от всеки пет италианци са скептично настроени за това, че икономиката им ще се подобри тази година, пише Катя Адлер от ВВС.

Защо италианците са толкова песимистични?

Като начало, икономиката на страната – четвъртата най-голяма в Европа, остана повече или по-малко мудна от 2002 година насам. Повечето италианци казват, че обвиняват еврото за тяхната бедност, както и правителството за това, че не прави нищо, за да контролира увеличението на цените след въвеждането на единната европейска валута.

“Еврото е кошмар”, казва Бруно, който е офис мениджър. “Цените са се увеличили повече от два пъти”. “Нещата са дори по-зле”, допълва колегата му Масимо. “Знакът на лирата просто бе заменен от този на еврото. Количка, пълна с храна в супермаркета, която преди струваше 40 000 лири, за една нощ стана 40 евро”, допълва той.

Медийни проучвания показват, че почти половината домакинства в Италия трудно свързват двата края всеки месец. Преди 10-15 години в Италия бе невъзможно да се използват кредитни карти. Просто никой не ги приемаше. Сега италианците живеят от тях.

“Купете си сега, платете през 2007 година”, гласи надписът на рекламите във вестници и телевизии. Все по-голям брой италиански семейства признават, че затъват в дългове. Много малко спестяват пари. Това е в силен контраст със ситуацията през 90-те години, когато италианците са спестявали средно 20% от годишните си доходи и се нареждаха на първо място в списъка на най-добрите спестовници в Европа.

Магазините в страната увеличиха периодите на разпродажба след изключително разочароващата Коледа. Продажбите на дребно в страната регистрираха намаление за пети пореден месец през декември, според Блумбърг. Това е равнозначно на катастрофа за страна, в която потребителските разходи представляват около 2/3 от икономиката на стойност 1.7 трилиона долара.

В усилията си да стимулира хората да пазаруват, дясноцентристкото правителство на Италия въведе дълго обсъжданото намаление на данъците. Сравнено с фанфара на цените, намаленията са мизерни. Реалността обаче е, че модерна Италия никога не е била свързвана с икономически цъфтеж. Последният икономически бум бе през 60-те години на миналия век – истинското време за италианския сладък живот. След това времената бяха трудни, а последващите правителства просто печатаха повече пари. Инфлацията бе яростна.

Тогава дойде Силвио Берлускони с партията си, носеща динамичното име “Форца Италия”. Добре изглеждащият милиардер, в началото и президент на футболния клуб “Милан”, изглеждаше, че превръща в злато всичко, до което се докосне. Много малко италианци изглеждаха притеснени от слуховете за нечисти сделки. Сега много от хората, гласували за него, казват, че са разочаровани.

“Мислехме че ще управлява Италия подобно на останалия си печеливш бизнес. Мечтаехме за нова и слънчева Италия, но той просто използва властта за своя облага и за облагата на приятелите си”, коментира Марко, който е предприемач. “Останалите от нас - италианците, просто бяхме зарязани”.

-----

* Dolce vita – сладък живот на италиански