Норвегия обещава "човешки" условия на масовия убиец Брайвик

Тези, които очакват Андерш Беринг Брайвик да прекара остатъка от живота си сам в тясна килия, ще бъдат разочаровани, когато днес крайнодесният фанатик чуе присъдата си за избиването миналата година на 77 души с бомба и безразборна стрелба, пише Асошиейтед прес.

Ако бъде обявен за невменяем, убиецът, признал деянията си, ще бъде единственият пациент на психиатричното отделение, което Норвегия построи специално за него към затвора, със 17 души персонал, които да го лекуват.

Ако бъде признат за вменяем, ще остане в изолация, поне засега, в затвор с повишени мерки за сигурност, където ще разполага с три килии от по 8 квадратни метра: за спане, стая за фитнес и кабинет.

Служители от затвора "Ила" в Осло казват, че стремежът е Брайвик някой ден да бъде прехвърлен в отделение с други затворници, които могат да посещават училище и да се обучават по различни програми - от началния курс до университетски курсове, където има библиотека и гимнастически салон, където затворниците могат да работят в различни работилници и има условия за занимания през свободното време.

Скандинавската система за изтърпяване на наказанията се основава на схващането за човешко отношение към затворниците и за ресоциализацията им.

"Предпочитам така да представя нещата: той е човешко същество. Той има човешки права. Става дума за създаване на човешки режим в затворите", казва Елен Бярке, говорителка на затвора "Ила".

Отношението към неразкаялия се убиец, отговорен за най-страшното клане в Норвегия от времето на Втората световна война, вероятно е най-трудното изпитание за системата.

На съдебния процес 33-годишният Брайвик най-хладнокръвно разказа как е взривил колата бомба, убила осем души и ранила десетки в правителствения квартал на Осло на 22 юли минала година. След това той откри безразборна стрелба, отнела живота на 69 души, предимно тийнейджъри, в летен лагер на младежката организация на управляващата Норвежка работническа партия. Най-младата му жертва бе на 14 години.

В показанията си пред съда, които бяха много болезнени за близките на убитите, изживяващият се като борец срещу мюсюлманите Брайвик каза, че като е избрал за мишена управляващата лява партия, всъщност е действал в защита на Норвегия, защото с либералната си имиграционна политика партията е предала страната.

Тъй като вината на Брайвик е неоспорима, ключовото решение, което днес трябва да обяви районният съд на Осло, е дали да го обяви за невменяем, след като два екипа от психиатри стигнаха до противоположни изводи за психическото му здраве.

Решението на съда ще бъде прочетено в съдебна зала, построена специално за процеса срещу Брайвик за 40 милиони крони (6,8 милиона щатски долара). Стъклена преграда отделя Брайвик от близките на жертвите, които са в залата. Дистанционно управлявани камери следят заседанията, предавани по видеовръзка в други норвежки съдилища, където други близки на жертвите могат да ги следят на живо.

Служители от системата за изтърпяване на наказанията казват, че специалните мерки, взети заради Брайвик, са оправдани, защото той представлява риск за сигурността, с който норвежката система на затворите и съдебната система не са били подготвени да се справят.

Някои норвежци обаче не са съгласни. "Да се направи това само за един човек, когато има други неща в Норвегия, с които властите трябва да се занимават, като грижите за старите хора, пътищата и други подобни... Парите можеха да се използват за други неща", казва Томас Индребо. Той бе отстранен като помощник-съдия по делото, когато се разкри, че в интернет е защитавал тезата, че Брайвик трябва да бъде екзекутиран.

Според "Амнести интернешънъл" в Европа само Беларус все още налага смъртно наказание. Индребо държи на мнението си, че в случая с Брайвик е оправдано да се наложи най-тежкото наказание и да се спестят "на данъкоплатците ненужни разходи".

Томас Угелвик от Университета на Осло, който се занимава с проблеми на престъпността, казва, че ако се вземе такова решение, това ще означава създаване на съвсем различно общество.

"Това вече няма да е Норвегия", каза той. "Ние сме социална държава и сме длъжни да предлагаме човешки условия, а затворите са част от социалната държава".

Затворът "Ила" се е подготвил за всякакво възможно решение на съда, което ще бъде обявено утре. За всеки случай бе построено психиатрично отделение към затвора, ако съдът обяви Брайвик за невменяем. То струва между 2 и 3 милиона крони (340 000 - 510 000 щатски долара), съобщи министерството на здравеопазването.

То се състои от килия с площ от девет квадратни метра, с баня. Брайвик ще има достъп до възстановителна и образователна терапия, осигурявана от специалисти от психиатрична болница, но не и до различните възможности, които имат затворниците.

Бярке смята, че пребиваването на Брайвик в това отделение ще струва между 7 и 10 милиона крони годишно (1,2-1,7 милиона долара).

За Норвегия това не е нещо необичайно. Ане Кристине Бергем, главен лекар в регионалния психиатричен център за опасни и склонни към насилие пациенти, каза, че в нейното заведение средните годишни разходи за полаганите грижи са близо 6 милиона крони на пациент.

Ако бъде признат за вменяем, Брайвик може да получи присъда "превантивно задържане". За разлика от обикновените присъди за лишаване от свобода - което в Норвегия може да е най-много 21 години - при този вариант за изпращане в затвора пребиваването там може да бъде продължавано, докато се смята, че затворникът е опасен за обществото. Този вариант предлага повече програми и лечение от обикновените присъди за лишаване от свобода.

Докато бе изолиран, Брайвик имаше достъп до телевизия, вестници и компютър, но не и до интернет. Имаше три килии, а не една, като "компенсация" за това, че няма възможност да прави това, което правят другите затворници, каза Бярке. Освен това служителите на затвора и свещеник са го посещавали по-често, отколкото другите затворници, за да има с кого да разговаря. "Изолацията е мъчение", каза Бярке.

Брайвик също като другите затворници има право да поддържа връзка с външния свят чрез писма и той го правеше, след като в началото на годината бяха отменения някои наложени му в началото ограничения. Адвокатите му казаха, че той вече има планове да пише книги, базирани на манифеста му от 1500 страници за крайнодесния терор, който е разпространил преди атаките си.

Директорът на затвора Кнут Бяркайд не желае да говори за специалните мерки, взети, за да не може Брайвик да избяга. Той каза, че през 2004 г. е имало случай на бягство от затвора, който няма въоръжена охрана, но беглецът е бил заловен за минути.

На процеса, разтърсил Норвегия с някои от ужасяващите подробности, Брайвик настояваше, че действията му са били политически мотивирани и се ужаси от възможността да го пратят в "лудница". Адвокатите му казват, че ако бъде признат за невменяем, той ще обжалва това решение.

Независимо от това как ще завърши процесът, Брайвик вече доказа, че е толкова опасен, че юристи казват, че той едва ли ще излезе на свобода, преди да остарее, ако изобщо излезе.

Това е по-важно от условията, при които е държан, каза Кристин Бяланд, заместник-ръководителка на национална група за подкрепа на семействата на жертвите и на оцелелите. "Основната ни цел е той да бъде завинаги отстранен (от обществото)", каза Бяланд.

(БТА)