Снимка: БГНЕС

Когато бях пионерче, тренирах шах. Това ставаше в аскетичния старозагорски шах-клуб, който вонеше на напикано, повърнато и цигари, защото делеше общ вход и тоалетни със сладкарница "Опера" – едно от малкото места по онова време за срещи на социалистическата младеж.

Играех над средното ниво и биех повечето деца в махалата и на морето, но на състезания често ме мачкаха.

Няма да забравя позора в Казанлък срещу изгряващата надежда на града, самоуверен и нахилен второкласник, който весело полюшваше висящите си от стола крака, докато ме побеждаваше.

Шахматната ми кариера бе кратка (по това време дори носих и очила), но интересът ми към играта се запази.

Именно затова реших да намина в съботния ден към зала 6 на НДК и да погледам четвъртата партия между Топалов и Камски в претендентския мач, който ще определи противника на Вишванатан Ананд за световната титла в края на годината.

Купих си билет (10 лв) и докато вървях към вход А3, две момчета ме попитаха за зала 6.

Оказа се, че Владимир Илиев (24) и Янислав Гальов (23) са програмисти. Владо се е запалил по шаха преди два месеца и за първи път гледа мач на живо.

Янислав е от Бургас и като малък е участвал в турнири. През седмицата двамата следят срещите в офиса по интернет.

След като оставих на гардероб не само палтото си, но и цялата електроника по мен (задължително е, въпреки че има уред, който заглушава всички радиовълни), минах през детектора за метал и ето ме в залата точно 10 минути преди 15 часа.

Сред стотината зрители имаше всякакви хора. От побелели старци до симпатични момичета с баджове "STAFF", но определено мъжете преобладаваха.

Първи на сцената излезе капризният Камски, заради когото по време на играта в залата няма грам дневна светлина и единственото осветление е прожектор над дъската.

На Камски нещо не му хареса стола и един костюмиран мъж започна да човърка нещо отдолу.

В три без три Веско Топалов също се появи и двамата гросмайстори започнаха нервно да опипват голите темета на пешките си. Докато съдията чакаше да настъпи кръгъл час, в тихата зала притъмня. Чуваше се само климатичната система.

Точно в 15 срещата започна и настъпи неистово щракане на фотоапарати. Първите 7-8 хода са светкавични – Испанска партия във вариант Карпов-Зайцев (Топалов е с черните).

Пет минути по-късно всички фотографи и оператори бяха потупани по рамото от един от съдиите и те напуснаха залата. Така гледката за нас, публиката, се откри, а ходовете започнаха да се нижат все по-бавно и по-бавно.

След час, точно когато започна да ми доскучава, един мъж от предния ред захърка юнашки. Това предизвика весело оживление в притихналата публика и аз реших, че е време за следобедно кафенце с кроасан.

Оказа се, че на долния етаж, където са гардеробът и кафенето, е много по-интересно. Около 30-40 човека гледат мача, седнали пред два екрана, и обсъждат разпалено всеки ход.

Гуру на агитката е сладкодумният гросмайстор Евгени Ерменков (петкратен шампион на България, но понастоящем първа дъска в националния отбор на Палестина), който не само коментира и разказва интересни случки от историята на шаха, но и проверява на лаптопа си какво "мисли" за ситуацията шахматният енджин Rybka. Обаждат се и много от феновете.

Ето част от най-любопитните реплики:

"Компютърът предлага ход с5. Това е пълно безхаберие."

"А бе, офицер на с8 си е най-сейфти."

"Тоя рентген на g2 не ми харесва."

"Истинският "испански" ход тук е с6."

"Ако фигурите имаха душа, топът на а1 и офицерът щяха да кажат на Камски: "А бе, Бончооо, и ние искаме да играем". А той обикаля дъската с коня."

"Айде Веско да му направи 3 на 1 и Камски да си ходи."

"Боби Фишер е казал, че Испанска партия за белите е като доене на крава."

Честно казано, това последното не го схванах, но и полицаят до мен май не го разбра. Той сподели изумен с друг охранител:

"Кво става днес, бе? Предишните дни по това време половината фигури вече ги нямаше. Май няма да си ходим скоро."

В интерес на истината се поуморих към третия час на срещата, но преди да се оттегля, разговарях с човека, който работеше на лаптопа на Евгени Ерменков.

Това е майстор на спорта Любомир Мишев (32), търговски директор в пловдивска фирма. Той с гордост припомни, че в момента България има четири играча в топ 100 на света – Топалов, Чепаринов, Делчев и К. Георгиев, а страната ни е на престижното 12-о място в ранглистата на ФИДЕ.

За жалост, по-късно вечерта, след 6 часа и половина игра Веско Топалов загуби срещата и резултатът се изравни 2:2.

Надяваме се, че в оставащите 4 партии той ще поведе и няма да се стигне до тайбрек. Все пак Топалов продължава да оглавява ранглистата на ФИДЕ с ЕЛО коефициент 2796.