В края на миналия месец Йоичи Яцуда за първи път от повече от десетилетие спа за първи път в собственото си легло.

Като жител на Футаба, град в сянката на разрушената атомна електроцентрала "Фукушима Даичи", имаше време, когато мисълта просто да прекара нощта в семейния дом изглеждаше като невъзможна мечта.

70-годишният мъж е един от десетките хиляди хора, които бяха принудени да избягат и да започнат нов живот, когато централата претърпя троен срив през март 2011 г.

Докато Япония се опитваше да си стъпи на краката след земетресението и цунамито, които убиха повече от 18 000 души и предизвикаха най-тежката ядрена катастрофа в света след Чернобил, Яцуда и съпругата му Аналиса и приблизително 160 000 други жители на префектура Фукушима събраха най-ценните си вещи и си тръгнаха, вярвайки, че ще се върнат след седмици.

"Ако ми беше казано още в началото, че ще трябва да чакам толкова дълго, за да се прибера, щях да се откажа веднага", заявява Яцуда, пенсиониран професионален колоездач на кейрин, който е живял на повече от 10 места след бедствието.

Днес двойката се опитва да възстанови живота си във Футаба, последният от десетките градове и села, които прекратиха статута си на забранени зони, след като нивата на радиация бяха счетени за достатъчно ниски, за да могат хората да се върнат.

Те правели периодични посещения, за да ремонтират и обновяват къщата си, която някога е била нападната от дива свиня, и им е разрешено да пренощуват пробно от края на януари. Местните власти се надяват, че повече хора ще се върнат, когато заповедта за евакуация бъде официално отменена в части от града по-късно тази година.

Завръщането на Яцуда у дома било горчиво. Преди бедствието Футаба е бил дом на около 7000 души. Само 15 жители са подали молба за участие в процеса и към днешна дата само трима, включително Ясуда и съпругата му, са се преместили за постоянно.

Много от бившите му съседи са намерили работа и са изградили нов живот в други части на региона и в цяла Япония. В анкета на агенцията за реконструкция само 10% от бившите жители на Футаба казват, че биха искали да се върнат, докато 60% не планират да се връщат.

Тези с малки деца най-малко обмислят завръщане в град, в който няма училища, магазини, ресторанти, болници или обществени услуги. Цунамито, което уби 50 души във Футаба, са ги разрушили, оставяйки градът осеян с празни парцели.

Единственият съсед на Яцуда, въпреки че живее на кратко разстояние с кола, е Ясуши Хосозава, който живее в малка стая над място за паркиране и навес, пълен с любимите му въдици.

"Роден съм тук и винаги съм чувствал, че ако някога ми бъде даден шанс да се върна, бих го използвал", казва Хосозава, чиято съпруга и син управляват ресторант в друг град Фукушима по-далеч във вътрешността на страната. "Обичам да ловя риба и имам моя собствена лодка, акостирала тук… това беше голям фактор при решението да се върна."

78-годишният бивш водопроводчик и собственик на кафене се върна в края на миналия месец, за да открие, че водоснабдяването му все още не е свързано, което означава, че трябва да шофира до жп гарата, за да използва тоалетната. "Тук имаше много хора", казва той пред The Times, сочейки петна трева, където някога са били домовете на съседите му. "Но вижте го сега... това е пустош."

Подобно на много жители на Фукушима, Яцуда може да каже малко положителни неща за Tokyo Electric Power (Tepco), компанията, която управлява атомната централа, където се очаква работата по извеждане от експлоатация да продължи десетилетия. "Повярвах на Tepco, когато казаха, че нещо като бедствието през 2011 г. никога не може да се случи", казва той. "Всичко е свързано с доверие. Когато се върнах във Фукушима преди 40 години, бях уверен, че това е безопасно място за живеене."

Въпреки че никой не очаква животът във Футаба някога да се върне към нормалното си състояние преди бедствието, местните власти вярват, че повече хора ще се заселят. Градът си е поставил за цел да привлече около 2000 души, включително нови жители, през следващите пет години, а нови обществени жилища за 25 домакинства ще бъдат отворени през октомври.

"Много малко хора искат да се върнат, така че можете ли наистина да кажете, че градът се е възстановил?" пита Яцуда, който ще засади цветя в градината си тази пролет и се надява, че ще отвори отново фитнес залата зад дома си, където е тренирал амбициозни кейрин състезатели преди бедствието.

"Проблемът е, че хората не могат да видят физически признаци на възстановяване със собствените си очи. Освен ако властите не направят повече за създаване на работни места и привличане на нови жители, не мога да видя нещата да се подобрят много през следващите 10 години", на мнение е той.

Стресът от живота като евакуиран е оказал влияние върху психическото и физическото му здраве, но той не съжалява за завръщането си в град, който, като изключим тримата му настоящи жители, все още прилича на ядрен град-призрак. "Това е нашата къща. Това е мястото, където играехме с нашите деца, когато бяха малки", казва той.

Въпреки че двойката не се притеснява от радиацията, те приемат, че засега трябва да пътуват извън града, за да прекарат време с осемте си внуци.

"Ние обичахме да се виждаме с приятели и да играем с нашите внуци тук", казва Аналиса. "Би било страхотно, ако по-младите семейства се преместят тук… отчаяно искам да видя и чуя деца отново."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase