Асен Александров пред Dnes.bg: Матура по математика - да, но на две нива

Образователният министър Красимир Вълчев лансира идея за задължителна матура по математика, както и за нов формат на изпитите след седми клас. За тези и други проблеми на образователната система Dnes.bg разговаря с директора на 51 СУ "Елисавета Багряна" Асен Александров.

-    Господин Александров, образователният министър Красимир Вълчев лансира идеята за задължителна матура по математика. Като математик как гледате на нея? Надигнаха се гласове, че доста ученици няма да я издържат.

-    Предпочитам да коментирам не като математик, а като човек, който го интересува функционалната грамотност на българските ученици. Определението за функционална грамотност включва четивна, математическа, социално-комуникационна и дигитална.

През 2023 година излезе доклад на PISA и всички медии алармираха как може 46 на сто от българските ученици да са функционално неграмотни. Счита се, че ти си функционално неграмотен в областта на математиката, означава, че нямаш елементарни математически умения. Ако искаме да продължим така, просто да не измерваме това.

Всички възражения до момента срещу матурата по математика са, че част от учениците няма да завършат. А всъщност въпросът трябва да е друг – как да направим така, че учениците да не са функционално неграмотни. Защото PISA не измерва сложни познания, а съвсем реални житейски умения, които дори не се учат в 11-ти и 12-ти клас, а още в 5-ти, 6-ти, 7-ми – като измерване на лица на различни фигури, обеми, проценти, лихви. Всеки трябва да има тези умения, защото те ще му трябват в живота. Например – купуваш си апартамент на не знам каква висока цена – ами измери реалната площ, за да видиш дали не ти продават нещо друго и си спести примерно 30 000 евро. Или купуваш боя, плочки – нали трябва да можеш да изчислиш площта, да разбереш колко боя ще ти трябва. Взимаш кредит – нали трябва да имаш познания за лихвите, за да изчислиш колко пари ще дадеш. Това са все реални житейски проблеми. Когато се говори колко деца щели да се провалят на изпита по математика, аз всъщност не мисля, че граматическите познания на учениците са кой знае колко по-големи, а държат задължителна матура по български език и литература.

Според мен тази задължителна матура трябва да бъде за тези реални умения, а по-сложните математически проблеми и задачи да бъдат обособени в един втори модул, който ще държат само ученици, които искат да кандидатстват математика, инженерни специалности, икономика и така нататък.

-    Ако се направи така, наистина може да проработи.

-    Така си мисля аз, но нали затова в момента тече обсъждане. По този начин тройка на матурата можеш да изкараш и само с елементарни практически знания. Много хора казват „Ама нали има калкулатор“. Има калкулатор, но нали трябва да знаеш какво да му зададеш кое с кое да умножи, кое да раздели или събере. Сам по себе си калкулаторът не може да ти реши задачата. Дори изкуственият интелект не може, ако не му зададеш правилно заданието. Аз твърдя, че един човек може да има повече неприятни последици в живота си, ако няма елементарна математическа грамотност, отколкото ако например пише „пипируда“ вместо пеперуда. Може и да не го назначат на някоя висока позиция, но така или иначе ще може да работи като водопроводчик. Докато, ако няма елементарни математически познания, могат да го излъжат с кредита, с ремонта, да не може да изчисли какви пари му удържа работодателят.

Цялото общество знае, че в момента учениците не учат за знания, полезни за живота, те учат да изпити. Ако изпитът се направи по този начин, и самите ученици, и учителите ще бъдат заинтересовани да се усвоят точно тези умения, които ще бъдат полезни за тях през целия им живот.

-    От друга страна, много се говори за липса на учители по математика. Доколко образователната система е обезпечена с добри преподаватели?

-    Всеки проблем има различни компоненти, които трябва да се решат. В момента липсват учители по математика, защото заплащането не е достатъчно. И тук трябва да се помисли, след като ни е толкова важна математиката, за някакви допълнителни стимули. Първо, стимули, за да влязат да учат математика, но това не е достатъчно, защото си намират много по-добре платена работа, например в банки, в IT – сектора. Затова може да се помисли за някаква национална програма за допълнителни възнаграждения за дефицитни кадри. В крайна сметка живеем в пазарна икономика и пазарът определя търсенето и предлагането. След като най-дефицитни са кадрите по математика, природни науки, информатика, би трябвало да има програма, която да поощрява хората, избрали да влязат в класната стая. Може да се помисли и за преквалификация например на инженери, които са много тясно специализирани и не могат да си намерят работа в своята област. Учителите, които са дефицитни, трябва да получават повече пари, докато този дефицит се изчисти. Навремето имаше глад за учители по английски, сега се изчисти. Когато занималните станаха задължителни, няколко години имаше недостиг на начални учители, и това се преодоля.

-    Министър Вълчев каза, че учителските заплати ще се вдигнат с 15 на сто. Това ще успокои ли малко системата?

-    Бих казал, че да, поне в известна степен. За този начин на увеличаване на заплатите се взе още преди 7-8 години политическо решение – учителската заплата да бъде 125% от средната. Всъщност средната заплата за страната се е увеличила с 15 на сто, така че съотношението между двете ще се запази, каквото бе миналата година.

-    Друга идея на МОН е за въвеждане на два модула в изпитите за седми клас, като единият служи за кандидатстване, а другият – за оценяване на самата система. Как гледате на това, мисля, че този вариант съществуваше преди време...

-    Одобрявам го, наистина имаше такова нещо преди 6-7 години. Мисля, че беше грешка, че се отказахме от него. В първата част се измерваха базовите умения, а втората служеше за кандидатстване. Ето, същият модел може да се използва и в 12 клас – това, за което говорихме.

-    Как гледате на предложението на синдикат „Образование“ за оценката за поведение?

-    Това предложение не детайлизира как точно да се случи подобно нещо. Ако това е една оценка за цялостното представяне на ученика в училище, това, първо, му поставя етикет, и второ, не може да отрази реалното положение. Учениците не се държат по един и същи начин във всички предмети. Един ученик може да е недисплициран в час по математика, а по изобразително изкуство да се държи отлично, защото това е неговата страст. Освен това няма физическо време за такъв тип оценяване. Аз не мога да си представя как се събират всички учители и започваме да дискутираме човек по човек. Това е много трудно.

По-скоро си представям тази оценка като компонента от текущите и годишните оценки по всеки един предмет. В самата оценка да бъде интегрирана една част, която оценява ученията за спазване на правилата, работа в екип, управление на времето. Понятието „дисциплина“ звучи като послушание, а на нас не ни трябва това, трябва ни по-скоро развитие на житейските умения. В много държави е така, специално ще дам пример с международното училище в Брюксел, където съм бил. Там тези умения са процент от оценката. Важното е не толкова да се етикетира детето, а да се дава на родители и деца обратна връзка, за това какви са неговите постижения и слаби страни. Ние, и без да има оценка, и сега пишем забележки в електронния дневник – и какво от това?